В сяка нова находка, свързана с произхода на хората в Европа, поставя под въпрос почти всички предишни.
Две са основните противопоставящи се тези. Според едната първият човек е африканец и е дошъл в Европа през Гибралтар и Анадола. Другата подкрепя азиатския произход и според нея първите хора са дошли в Европа през Кавказ.
Едни от най-старите населени места близки до нашата цивилизация, за които са достигнали сведения до нас, се намират в Малта. 4000 години пр. Хр. тук е била почитана богинята на плодородието, а местните хора са построили огромни храмове с оскъдната техника, с която разполагали, и то доста преди пирамидите в Египет или Стоунхендж.
Едни от най-старите постройки в света се намират в Жгантия на малтийския остров Гозо. Името Жгантия означава "място на гигантите". По онова време във вътрешността на храма е имало огромни статуи на почитаното божество.
Впечатление правят огромните размери на храмовете като се има предвид примитивната техника, с която са разполагали хората по онова време. Огромните каменни блокове са обработвани преди да бъдат докарани на мястото на храма, придвижването им ставало с помощта на други по обли камъни, тъй като по това време колелото още не било известно.
Установено е, че по-късно египтяните използвали подобни способи за изграждане на пирамидите. 2000 години пр. Хр. обаче тези хора изчезват от Малта. Една от хипотезите е, че са били прогонени от вражески орди.
В Берлин и в Бон бе представена изложба, която представя резултатите от 25-годишни археологически проучвания. Най-интересното е, че бяха показани най-старите скулптури в Европа - повече от 30 хиляди години.
Високите няколко сантиметра фигури изобразяват женско тяло, костенурка и мечка. Най-впечатляваща обаче е фигурата на мъж с лъвска глава, висока 30 см, която е открита в провинция Баден-Вюртемберг, югоизточна Германия.
Откритите фигури са много по-стари от рисунките в пещерата Ласко, Франция, чиято възраст бе изчислена на 17 хиляди години.
Сред откритите предмети е и изключително добре запазено копие на около 4-5 хиляди години, което го прави най-старото копие намирано някога.
Кога започват хората да говорят, кога започват да мислят за отвъдното и да погребват близките си... Това са все въпроси, на които археологическите разкопки в Дата Пуерка, северна Испания дава известни отговори.
Дата Пуерка, която е била обитавана от човек преди почти от милион години, е открита съвсем случайно. В края на 19 в. Испания решава да построи железопътна линия за нуждите на металургията. По време на строителните работи са открити серия от гробове с човешки останки.
Първите проучвания започват през 50-те години, но едва през 80-те години археологическото находище започва да издава тайните си. Никога до този момент не са били откривани толкова много погребални ями на едно място.
По-важното около археологическото находище обаче е, че то дава ценни сведения за духовните мисли на предците ни и най-вече преобръща досегашните схващания, че човекът е започнал да говори преди около 40 хил. години. Изследванията на откритите черепи показват, че хората от Дата Пуерка са общували по между си чрез речта.
На няколко места в България - в Родопите, в Северна България и край Варна, са направени теренни издирвания и сондажни проучвания, които красноречиво говорят за останки от живота на архантропите, най-древните хора, на днешните български земи.
Те според археолозите са от късните етапи на ранния палеолит. Но не тези находки привличат вниманието на учените, а най-големият праисторически некропол на света, открит край Дуранкулак.
Некрополът на древните обитатели доведе в България световноизвестният учен проф. Роберт Балард, който се опитва да датира потопа отпреди 7500 години. Потопът, на който се придава библейски сюжет е описан в престижното американско списание National geographic в броя от май 2001.
Балард изпраща това издание на добричкия археолог Тодор Димов, за да се убеди сам в хронологичното съвпадение на събития, които са в центъра на световната археологическа наука. Българският археолог работи повече от 25 години в района.
Роберт Балард лично е казал на нашия археолог, че проектът "Ной" е продължение на проекта "Черно море" в Северна Турция. Балард смята, че през 5500 година пр. Хр. солената вода на Мраморно море е нахлула в сладководното тогава Черно море през Босфора.
Сладководно е било и Дуранкулашкото езеро. Доказателство за това е фактът, че праисторическото поселение, е било потопено от солена вода. Така археолозите си обясняват наличието на желязо в ранната каменно-медна епоха. Изключителен интерес представляват медните накити на откритите останки от древните покойници, покрити с 1 мм слой желязо от епоха, в която праисторическите хора не са го познавали.
Отлагането на желязото според археолозите е станало по галваничен път в солена вода. Придошлата солена вода е вдигнала нивото с 5 метра над съвременното морско равнище и ранната праисторическа цивилизация е останала под вода.
