Един от лидерите в производството на индустриални газове в света - френската "Ер Ликид" (Air Liquide), ще инвестира общо над 25 млн. евро в две инсталации за добив на кислород и други газове в комбината на белгийската медодобивна компания "Кумерио" в Пирдоп и в металургичния завод "Стомана индъстри" в Перник, собственост на гръцката "Сиденор груп".
Компанията планира и участие в търговете в бургаската петролна рафинерия "Лукойл Нефтохим", както и в предприятието за добив на златно-медна руда - "Челопеч майнинг", собственост на канадската минна компания "Дънди прешъс металс", ако проектът за внедряване на производство на метали бъде реализиран.
- Как успяхте да изградите бизнеса си в предприятията в Пирдоп и Перник?
- "Ер Ликид" спечели търг в Пирдоп през 1999 г. Първоначално наехме производствените мощности за газове, тъй като имаше ограничения за продажба на активи. След това придобихме инсталациите и инвестирахме в нова собствена.
Сега подписахме нов дългосрочен 15-годишен договор, предстои да правим нова инсталация и подменяме компресори. Общата стойност на инвестицията там ще достигне 10 млн. евро.
В Перник започнахме да работим от октомври 2005 г. В рамките на следващите две години предвиждаме да изградим нова инсталация на терен, нает от "Стомана индъстри", и ще произвеждаме аргон, който засега само се внася. Там вложенията ни ще бъдат 15 млн. евро.
Преди време, когато заводите са изграждани и са били държавна собственост, ръководствата им е трябвало да управляват цялата инфраструктура и производствена база с всички съпътстващи дейности - инсталации за пара, топла вода, електроенергия, газове.
След приватизацията новите инвеститори веднага започнаха да отдават или продават нехарактерните за тях производства на специализирани фирми.
Идеята е, че на едно предприятие не е изгодно да развива спомагателните производства и предпочита да се фокусира в типичния си бизнес. Освен това производството на промишлени газове е и рисков бизнес и ако не се спазват стандартите за безопасност, се стига и до фатални инциденти.
- Кое наложи нуждата от нови инвестиции и достатъчни ли са 15 години за откупуването им и генериране на печалба?
- Компанията следва бизнес плановете на клиентите си, които залагат необходимите ресурси. Увеличаването на обема на производството в двете предприятия поставя необходимостта и от повече газове.
С "Кумерио" и "Сиденор груп" сключихме договори за 15 години, за което време очакваме да възвърнем вложенията си. Договорите винаги могат да бъдат продължени, за което има предвидена клауза и би донесло допълнително приходи.
Тогава обаче рискът за фирмата, която купува газовете, е по-голям, тъй като съоръженията с времето остаряват.
Затова приблизително на всеки 15 години има нов търг, но фирмата, която вече е изградила инсталации, разбира се, има предимство. За откупуване на инвестицията ще послужи и инсталацията, която ще правим в Перник, която ще обслужва целия български пазар и страните от региона - най-вече Гърция и Румъния.
Доставки за местния пазар ще се реализират и от завода на "Ер Ликид" на територията на производителя на стъкло "Сен Гобен" в румънския град Кълъраш.
- Защо не работите в "Шишеджам", след като го правите за "Сен Гобен"?
- Практиката на "Шишеджам" е все още те да си купуват инсталациите и да управляват самостоятелно производството на газове, както беше преди време в другите заводи в България. Съоръженията за индустриални газове, които те използват, са на "Ер Ликид", дори и тези в Търговище.
Техният аргумент е, че имат оператори на пещите и просто добавят още един монитор, който следи работата на съоръженията за производство на газове. Въпросът е доколко могат да обучат операторите си да оптимизират процеса и доколко е ефективно да се влагат толкова много лични средства за такава дейност.
Ние го правим, но имаме големи поръчки към доставчиците на машини извън рамките на основния ни потребител, който в случая е заводът, на чиято територия се намира инсталацията ни.
При това положение разходите ни за резервни части и поддръжка са много по-малки в сравнение с тези на основния клиент. Затова мисля, че ние по-добре бихме се справили с производството.
В бизнеса с доставка на кислород в резервоари в България често се натъкваме на клиенти, които сключват договори за покупка на газове, без въобще да са проучили пазара, и пропускат да намалят разходите си драстично чрез механизмите на конкурентната среда.
При това контрактите се сключват за десетки години, при положение че в повечето страни това се прави за не повече от пет години.
- Кои са другите големи клиенти на "Ер Ликид" в България?
- Това са корабостроителниците, металургичният комбинат "Кремиковци", "Свилоза" и "Ремотекс" в Раднево. "Лукойл Нефтохим" все още експлоатират мощностите за газове самостоятелно, но компанията предвижда да ги отдаде на газова фирма и да изиска внедряване на нови инсталации, за което ще бъдат проведени търгове, в които ние ще участваме.
Очаквам това да стане до края на годината. В наддаването ще се конкурираме с германските фирми "Линде" и "Месер".
- Предвиждате ли още инвестиции?
- Възнамеряваме да развием пазара на бутилки с газове в страната. Вече сключваме договори с клиенти. Основните ни потребители са в сферата на химическата и преработвателната промишленост.
Ако "Дънди прешъс" реализира проекта си за изграждане на производство на метали, ще се опитаме да спечелим евентуален търг и да изградим инсталация и при тях. Водили сме разговори с тях.
"Ер Ликид" има интереси и в сферата на здравеопазването, където доставяме газове, оборудване, концентратори, обдихватели и дезинфекциозни материали. На този етап в България обаче изчакваме реформата в този сектор, не е ясно кой какво плаща и застрахова и не се изисква качество на продуктите.
Избягваме да работим и с болници. Те купуват кислород от когото им падне, стига да е евтин, и макар европейското законодателство да го третира като медикамент. Това е висок риск и води дори до фатални последици.
За да се гарантира качеството, една фирма доставчик трябва да направи доста инвестиции. Поради неуредиците на този етап предпочитаме да се въздържаме от инвестиции в тази сфера.
В по-далечен период предвиждаме да предлагаме и т.нар. "home care продукти", което все още не е развито в страната. Те ще улеснят клиентите, които искат да си стоят вкъщи вместо в болницата, но са затруднени да си осигуряват безпроблемно дишане на кислород.
Сега те са принудени да стоят до големи бутилки вкъщи и не могат да отидат спокойно да си напазаруват примерно.
- Какво е значението на България и Югоизточна Европа в бизнеса на "Ер Ликид"?
- Компанията засилва присъствието си в региона и инвестициите в България са част от тази стратегия. Растежът на пазара в Югоизточна Европа е далеч по-голям от този в Западна Европа.
Затова "Ер Ликид" създаде организация за развитието на дейността в страните от региона. Централата й е във Виена и нейната цел е да подпомага разработването на проектите.
Когато започнахме бизнеса в България вниманието ни беше изцяло към големите клиенти, докато сега вече разширихме базата си от клиенти. От газовите фирми ние сме единственият производител на индустриални газове в страната, докато останалите или купуват от нас, или ги внасят.
Подразделението ни се развива динамично. През последните две години продажбите ни растат годишно с 30 до 50%. В момента се местим в два пъти по-голям офис и набираме хора за развитие на бизнеса. Имаме пълната подкрепа на централата на корпорацията.
