Д жаз фестивалът в Банско става все по-малко джаз, но за сметка на това фестивалната атмосфера - все по-осезаема.
При положение че джазът е между 5 и 10%,защо трябва наричаме събитието джаз фест, попита Антони Дончев.
Той дори помоли журналистите да не го наричат джазмен. Според мен човек, правейки джаз фест, трябва да има чувството за мисия, а не да се интересува от собственото си благополучие, добави известният пианист.
Въпреки че юбилейното издание на феста започна, справяйки се с наводненията, критиките се оказаха повече от похвалите.
След 10-годишна история
този фестивал би трябвало да е осигурил на своите гости комфорт
за репетиции, с прилични инструменти, каза Теодосий Спасов.
Би трябвало да има също регламент и правилник за уреждане на репетиции, категоричен е той.
Теодосий Спасов апелира за по-широк отзвук от концертите в Банско - под формата на издания с дискове с най-доброто или DVD-та с картина от събитието. Не е достатъчно ставащото да минава само като отражение в един тв ефир, и то в най-негледаемите часове на деня.
"Когато се прави международен фестивал, би трябвало да се спазва формата на този фестивал, смята Теодосий Спасов. Подобни събития трябва да изглеждат по един и същи начин навсякъде по света - и в Австарлия, и в Европа, и в Америка".
Ние не сме влезли юридически в системата на международните фестивали, а влезеш ли в техните категории, много по-трудно можеш да нарушаваш нивото, смята "първият кавал на планетата".
Истината е, че между 8 и 13 август 2007 г. на площада в Банско се чу всичко -
копаница, фламенко и чалга
и много малко джаз. Успокоението е, че тази тенденция се наблюдава в световен мащаб. От Монтрьо до Монреал чистият джаз остава само една сладка нишка в афиша, която да гали ухото на критиката.
Друг тип фестивали, които слагат пред името си прилагателното джаз - като този във Варна, остават почти затворени за широката аудитория. И слава Богу, защото само подобни оазиси все още могат да бъдат наричани места за джаз.
Прочутият български флейтист Симеон Щерев-Банана е категоричен: "Аз правя музика за сноби. Но сноб не е лоша дума. Снобът е интелигентен човек, които разбира това, от което се интересуват."
Саксофонистът Владимир Карпаров, който от години живее и работи в Германия, е доволен от това, че фестивала в Банско е разностилен. Това все пак е импровизирана музика, а всичко друго е въпрос на маркетинг - точно по тази причина беше събрано триото Ал Ди Меола, Джон Маклафлин и Пако де Лусия, мотгивира се музикантът.
Според него
в България нищо не се е променило -
едни и същи музиканти свирят на едни и същи места.
Въпреки това Карпаров има идеи да се върне някой ден, защото "ако нещата у нас тръгнат добре няма значение къде живееш".
Карпаров има няколко идеи за проекти. В Германия има поне по един саксофонен квартет във всеки град, а в Берлин са над 1000. В България дори не се изучава класически саксофон. Затова той иска да създаде подобен квартет. Има и готов репертоар - най-хубавите неща на Пиацола, аранжирани за саксофон.
Музиката в Банско се носеше сред кълба от два типа пушек - сценичен и друг, който беше с миризма на кебапчета, бира и пържени картофи.
Може би това има принос един от гостите на феста да припознае себе си като
автор на Василската копаница - датски барабанист
от Копенхаген, част от формацията, в която участва и Владимир Карпаров.
В Банско беше представен неговият проект, синтез от съвременна музика и български фолклор съвместно с германския китарист Андреас Брун и басиста Джонатън Робинсън. От 2000 г. работят по проект, наречен "Каравана".
С помощта на организацията за Международен младежки обмен всяка година тримата бенд лидери събират музиканти на принципа на уъркошпа. Много от тях са студенти от цял свят - от Япония до Канада, между 20 и 27-годишна възраст. Всички заедно композират и аранжират, свирят джаз и световна музика.
Във второто им турне - в Източна Европа, са събрали най-добрите музиканти през годините от Дания, Швеция, Финландия, Германия, Полша, Турция, Канада, Корея, Япония, Холандия, Испания.
Самият Андреас Брун през 80-те е бил три месеца в Пловдив и два пъти в София. Оттогава се запалил по българския фолклор. Взимал е уроци при Атешхан и Стоян Янкулов.
Карпаров казва, че напоследък също се е обърнал към фолклора, но все още се учи на тази музика. Той определя музиката, която свири като
миш-маш джаз
Най-опасното нещо в една музика е да не се получи кич, смята той. Всичко зависи от смесването на нещата. Засега няма човек, който да е успял да свири перфектно и двата стила фолк и джаз.
Най-удачният фюжън е смесването, важното е да се въздейства емоционално, добавя Карпаров. Аз все още се уча на тази музика. Транскрибирам сола, за да се науча да я свиря правилно.
В Германия през ноември Владимир Карпаров ще издаде албум, в който участват български и германски музиканти, сред които и Стоян Янкулов.
Проектът, наречен "Тракийски танц", е с композиции последните 5-6 години. Записите са реализирани миналата година в Берлин с Карпаров квартет и гост-музиканти: двама германци и българите Пейо Пеев-гъдулка, Недялко Недялков-кавал, Стоян Янкулов-ударни. Участва и китаристът Алексей Вагнер - руснак, роден в Сибир.
Акцентите в джаз програмата
бяха няколко. Един от най-известните полски джаз музиканти Влодек Павлик, който за първи път е на феста в Банско, свири с новосформираното си трио - басистът Павел Панта и ударнякът Цезари Конрад.
Той също се оказа почитател на българския фолклор, на Теодосий Спасов, на Милчо Левиев и на Симеон Щерев.
Един от най-любопитните джаз проекти на Влодек Павлик е създаден по поема на Юлиуш Словацки, която описва живота на полската емиграция, изпратена на заточение в Сибир, а друг - "Стабат Матер", връща към епохата на григорианските хорали.
Както БТА съобщи,
НАТО хвърли музикална бомба
с представителния си международен джаз бенд. Създадена през 1983 г., формация днес включва 22 човека от осем страни членки на Алианса.
Публиката посрещна с голяма радост представянето на българския член на бенда - тромбонистът Любен Петков, който със снощното си участие прави своя дебют в Шейп интернешънъл биг бенд.
Бендът на НАТО изпълни 13 пиеси - класически джаз стандарти в нов аранжимент и съвременни композиции, сред които и посветената на нашата страна пиеса "България", композиция на небеизвестния американски барабанист Питър Ърскин.
Камелия Тодорова пя два пъти на джаз феста:
в един от хотелите представи "Отвъд удоволствието" - първи концерт от нов проект, а след това и на откритата сцена заедно с група "Те-инструментал".
За приноса й към джаза тя стана една от първите, удостоени с отличие. Освен д-р Емил Илиев - основател и организатор на събитието, награди бяха раздадени на Владко Карпаров, Теодосий Спасов, Мишо Йосифов, Васил Петров, Хилда Казасян и Нона Йотова.
Гафовете
- В първата неофициална вечер 40-членният студентски оркестър"Ричоти" от Холандия репетира на тъмно, поради спиране на тока. Независимо от това младите музиканти свириха с изумителна техника и ипровизаторско майсторство всичко - от Петата симфония на Бетовен до българска копаница.
- Два от концертите бяха отменени - на Франческо Бузуро квартет и на "Дърти пърчис" с Амалия.
- Първите четири дни от феста не се състоя нито една от предварително обявените пресконференции. Междувременно журналистките изкупиха почти всички рокли от сергия зад сцената, чакайки за поредната среща с музиканти.
- Специално за спонсорите от една банка пред сцената беше опъната огромна бяла шатра с надпис "VIP". Промяната нямаше да подразни никой, ако заради нея не се беше наложило да се махнат почти половината от пейките за публиката.
