П рез 2013 г. пет процента от българските граждани над 25-годишна възраст би трябвало да участват в процеса на учене през целия живот.
В момента това правят само 1,3% от хората - над 7 пъти по-малко, отколкото в страните от ЕС, ткъдето са 9,7%.
Целта е поставена в одобрената днес от правителството Национална стратегия за учене през целия живот.
Важна задача е делът на рано напусналите училище да намалее от 16,6 на 12%, а онези, които завършват средно образование до 24-тата си година да станат 85% - при 83% в момента.
В документа е записано, че ученето през целия живот е "процес на непрекъснато, преднамерено придобиване на знания и умения". То предполага възможности за учене на всяка възраст и в разнообразен контекст - не само чрез традиционните форми в институциите за образование и обучение, но и на работното място, вкъщи или през свободното време.
Документът е разработен в изпълнение на целите на Лисабонската стратегия на Европейския съюз. Той дава препоръки за действията, които трябва да се предприемат във връзка с подготовката на българските граждани за активно участие в нова, глобална икономика, изградена на основата на знанието.
В стратегията, макар и насочена към всички, се обособяват отделни целеви групи - заетите лица, безработните, младежите над 16 г. без завършено средно образование и без придобита специалност, хората в напреднала възраст, както и групите в риск: социалнослаби, живеещи в географска и социална изолация, със специални потребности, лишени от свобода, неграмотни, зависими от алкохол и наркотични вещества.
Прилагането на стратегията на регионално и местно равнище ще бъде подкрепена от мерките, заложени в регионалните планове за икономическо развитие, плановете за развитие на общините за периода 2007-2013 г., Интегрираната програма за учене през целия живот и оперативните програми "Развитие на човешките ресурси", "Конкурентоспособност" и "Регионално развитие".
