- Почти всяка телевизия пуска подобни програми. По-малките телевизии донякъде ни изиграват лоша шега с това, че въртят купени риалити програми.
Те съответно нямат успеха на Big Brother. Има страни, в които годишно правят по 20-30 локални риалити програми. А ние реализираме едно-две реално. Така че тепърва има време да омръзне.
- Дали публиката няма да е по-благосклонна към представителите на попфолка в Къщата, като най-известни?
- Не искам да разделям музиката на поп и на фолк, защото подобна битка вече няма. Има българска музика и с този факт едните трябва да се примирят, а другите - да го разберат. Азис или Ивана не са попфолк изпълнители, а просто са популярни.
Няма езиковед, който да ми обясни каква е разликата. Да, жанровете са различни, но така е в попмузиката. Надявам се рано или късно в България да се направи една класация, която да бъде за българска музика. Това да е българският Топ 100 и в него да влиза всичко, което е произведено у нас.
- Дай своята оценка за всеки един от участниците във VIP Brother.
- Постарахме се да направим извадка на обществото. Тук искам да направя разграничение между VIP персони и звезди. В този вариант на изданието участват известни хора, а не толкова звезди.
На някои писателят Денди може нищо да не им говори, но той е един от най-странните хора, които познавам. Freak аристократ. Много по-интересен от Евгени Минчев, който е направен и е парвеню, в което, разбира се, няма нищо лошо.
Още при влизането в Къщата Денди и Галя от "КариZма" бяха доста стреснати. Изобщо не предполагаха къде попадат.
За Кирил Вълчев мога да кажа, че е един от мъжете с най-хубаво тяло в страната. Представител е на новото поколение свалячи. Той е звездата на заведенията, мечтата на провинциалистката, попаднала в София.
Моделката Галя Литова пък единствена се осмели публично да каже, че 90 на сто от манекенките в България проституират. Тотално освободена е, западен тип жена, която много ми прилича на поколението бунтари от 60-70-те години на ХХ век в Америка, които всъщност в момента владеят света.
Бившето й гадже Дичо няма какво да го коментирам, защото той е звезда. Един от най-добрите ни вокалисти, бивш крадец на коли, моногамен и вегетарианец.
Фолкпевецът Константин е сред малкото хора без комплекси. Има завидно самочувствие и в същото време е много открит. Той не е типичен софиянец и може би затова е симпатичен на публиката. Според мен е един от възможните претенденти за наградата на VIP Brother.
Като погледна партньорката му Райна, си я представям с народна носия. Има прекрасно тяло и е люта македонка. В същото време смятам, че е създадена да си стои вкъщи и да си гледа децата, но е станала фолкзвезда.
- Очевидно е, че сте търсили провокация, вкарвайки Виолета Здравкова с дъщеричката й в Къщата? Какво искате да внушите?
- В Big Brother показахме как съпруга може да изневери на мъжа си. Във VIP искаме зрителите да видят как една 28-годишна жена гледа малката си дъщеричка.
По-интересно е да се разбере колко млади българки отглеждат сами децата си. И изобщо защо са станали майки - заради някаква вътрешна потребност или защото така се е наложило. Не е тайна, че голяма част от децата са поверени на грижите на бабите. Това е животът в България през 2006-а.
Мнозина гракнаха, че вкарвайки това невинно дете в шоуто, сме застрашили психиката му. 90% от децата в България живеят при по-лоши условия, но никой не се интересува от това.
- А на Митьо Пищова какво му е интересното?
- В такова шоу винаги трябва да има човек като Пищова. Само си представете с неговите килограми как върши някаква работа, как тича или как се къпе. Той е Бай Ганьо на новия век.
- А Лилана, Весела Нейнски?
- Лилана е българският вариант на Галя Литова, която определих като сърдит млад човек от западен тип.
За Весела Нейнски ще кажа, че е жена, която се държи като момиче и смята, че това е животът й. Тя е много различна от останалите в Къщата. Живее в центъра на София, не че това има някакво значение, от добро семейство е, баща й е бил министър на културата. Тя е разкрепостена, но по различен начин, което също е много интересно да се наблюдава.
- Преди две години и половина, когато Big Brother още беше мираж, беше първото ти интервю за "Плейбой". Как за това време се промени тв бизнесът у нас?
- Има нови телевизии и съответно повече конкуренция. Като продуцент се надявам да имаме повече работа.
От новите канали добър продукт показват тези, които са монотематични. Това е и единственият вариант да се бориш с големи телевизии. Не искам да коментирам кои са лоши или добри, радвам се, че ги има.
- А конкуренцията между основните продуценти накъде върви?
- Ние не сме научени на конкуренция, защото сме живели по друг начин допреди 15 години. Достатъчно много съм изстрадвал успехите на конкурентите, така че се надявам да съм надмогнал тези чувства.
Това че някой е направил нещо добро, не значи, че твоето е лошо. Дай Боже, всеки да прави добри неща. Аз лично се опитвам да делегирам повече права на хората около мен и да се занимавам повече с идеите и концепциите.
- Колко хора работят за теб?
- SIA advertising (SIA.bg) работи и с много външни сътрудници. Но само за Big Brother нашите хора са около 200 души. Като прибавим и другите предавания, рекламите, които снимаме, бройката набъбва многократно.
Сега много залагаме на кино направлението, което се опитваме да развиваме. Идеята е то да е наднационално. Съответно става дума и за много повече пари.
- Работите ли над нещо конкретно като филмов продукт?
- Имаме контакти с Би Би Си, работим в копродукция с балкански страни. Аз имам идея за игрално кино, но смятам, че е още рано да я споделям. Моят партньор Димитър Гочев движи основно това направление и дай Боже, в един момент то да започне да ни храни.
- Как ще коментираш скандалите, с които бе съпроводен подборът на български участник за "Евровизия 2006"?
- Големият проблем е, че в България няма кой да пише музика. Малко встрани съм от този бизнес, но явно е трудно.
Същото е и със сценариите за филми. Няма добри сценаристи, които да измислят готини смешки или други подобни неща.
- Имаш ли определена кауза, която преследваш?
- Не. Искам да се забавлявам, да ми е интересно, всеки ден да ми бъде различен и да не съжалявам за нищо, което съм направил, или пък не съм. Знам, че колкото повече неща прави човек, толкова повече му се случват.
Като 20-годишен щях да ходя в Австралия. Дори бях изкарал курсове
за масажист и по бридж. Не ми дадоха виза. Това, което имах шанс да постигна тук, надали щях да осъществя в чужбина. Убеден съм, че и там щях да успея, но по друг начин.
