Сделките за конвенционални военни технологии са извършени в нарушение на санкциите на ООН, като според агенция "Блумбърг" списъкът включва доставчици още от Украйна, Кипър, Франция, Русия, бивша Югославия и други страни.
Британският военен експерт Пол Бийвър даде по този повод интервю пред Андрей Владов от Българската редакция на Би Би Си.
- Разполагате ли с данни за българско оръжие, продавано на Ирак в нарушение на международните санкции?
- През последните 15 години България има сериозни проблеми. Става дума и за отделни хора, както от фирмата "Арсенал", така и сред военните, които са работели за себе си и са продавали военно оборудване. Не само на Ирак, но и на Йемен и Ангола.
Този проблем преследваше и предишните български правителства. Но според мен сегашните разкрития за Ирак са свързани с неща, които са се случили преди десетилетие, когато в България нямаше контрол върху износа на оръжие.
Времената сега са други. Не бих се учудил, ако бъдат открити и данни за още пратки, но те са били извършвани по време на управлението на друго правителство. Така че според мен не можем да обвиняваме сегашните български власти.
- Български имена има и в приложения към доклада списък на фирми, за които се твърди, че са получавали иракски петрол в замяна на политическа подкрепа. Ще предприеме ли Вашингтон действия срещу страните в списъка?
- Честно казано, не вярвам, че САЩ ще предприемат същите действия, каквито например ООН би предприела в такъв случай. Според мен е най-важно как ще реагира световната организация.
Но при петрола първо трябва да се разбере със сигурност дали става дума за акция, организирана от правителството, или с негово одобрение.
Ако става дума само за действия на отделни фирми, българското правителство трябва да вземе мерки срещу тях.
- Ще има ли обаче американски натиск това да стане?
- Ще има американски натиск. Изобщо не се съмнявам, че американците ще настояват да се вземат мерки. Америка е поставена в неловко положение от този случай.
Според мен това ще бъде огромен скандал, тъй като ще се окаже, че в петролния списък са замесени фирми от невероятно много държави.
- В списъка има и 20 американски компании. Няма ли това да отслаби американската позиция?
- За американците ще бъде трудно да насочват обвинителен пръст, ако не вземат мерки в собствената си страна. Но това, което вероятно ще направят, е да положат огромни усилия за да покажат, че са взели много сериозни мерки у дома подобно нещо да не се повтаря.
- Много от фирмите в списъка са от трите големи държави, които се противопоставиха на войната в Ирак - Русия, Франция и Китай. Обяснява ли това тяхното несъгласие с Вашингтон?
- Не мисля, че това е причината. Според мен те бяха против войната защото бяха обезпокоени от това, което според тях бе американски план за световно господство.
Пред Асен Инджиев от Българската редакция на Би Би Си темата коментира и Дарън Кембъл от Асоциацията за оръжеен контрол във Вашингтон, който не е изненадан от факта, че повечето от споменатите в доклада "Дюлфър" български фирми имат връзки с БСП.
- Изненада ли са ключовите изводи в доклада на Чарлз Дюлфър?
- Докладът "Дюлфър" по никакъв начин не е изненада. Той потвърждава по-ранни заключения, направени от предишния ръководител на групата за наблюдение Дейвид Кей, както и мнението на инспекторите на ООН.
Докладът потвърждава това, което мнозина смятаха при започването на войната, а именно: че иракските ядрени, химически и бактериологични ресурси са били сведени до нула и че намеренията не са били на нивото на ресурсите, нито че ресурсите са били на нивото на готови оръжия.
Така че докладът "Дюлфър" действително опровергава основния аргумент на администрацията на Буш за война срещу Ирак и показва, че САЩ и Великобритания е трябвало да дадат повече време на инспекторите да свършат работата си.
- Няколко български компании са споменати в доклада "Дюлфър" като допринасяли за натрупването на оръжейния потенциал на Саддам Хюсеин. Какво знаете вие за българския принос?
- Тези сделки между България и Ирак преди войната са били преди всичко за техника, използвана за конвенционални оръжия, и за някои машинни части, които частично биха могли да бъдат използвани в ядрени програми.
Няма обаче данни, че тази техника е била използвана или че е съществувало намерение да бъде използвана в ядрените програми.
Това, което докладът показва, е, че Ирак е избягвал някои от наложените му санкции и че е имало фирми, вкл. и български, които са работили с Ирак в нарушение на санкциите на ООН.
Това също не е изненада, тъй като в съвременната глобална икономика е много трудно да бъде проследена всяка една сделка. Тази трудност важи и за България.
- Някои биха казали, че всичко е само бизнес. Повечето от споменатите в доклада "Дюлфър" български компании обаче имат връзки със социалистическата партия. Какво мислите за това?
- Не е изненадващо, доколкото българската оръжейна индустрия беше в голяма степен част от държавния сектор на икономиката.
Този факт е резултат от комунистическото минало на България, от слабия контрол над износа и невъвеждането на законодателство, което би препятствало подобни дейности.
- Фактът, че според доклада "Дюлфър" Саддам Хюсеин не е притежавал оръжия за масово поразяване преди войната, резултат ли е от ефективен оръжеен контрол или има други причини?
- Заключенията на докладите на Дюлфър и Кей, на инспекторите на ООН, показват ясно, че комбинацията между няколкогодишни международни санкции и непрекъснати инспекции са усмирили Саддам и не са му позволили да възстанови оръжейните програми, с които разполагаше преди войната в Залива през 1991-ва.
Мисля, че дори в една много враждебна среда, където на инспекторите се пречи да работят, непрекъснатите проверки и общата международна подкрепа на санкциите може да бъдат ефикасни.
Това бяха и част от пропуснатите възможности преди началото на войната.
