Пет основни качества на българите са направили възможно Българското Възраждане и бързия материален и културен прогрес на Третото българско царство (1878-1946): родолюбие, трудолюбие, предприемчивост, почтеност и любознателност. Днес около 1 млн. българи не са в България. Има обаче многобройни свидетелства, че тези българи в голямото си мнозинство вече не притежават посочените морални достойнства. Това е така, защото и българите в България до голяма степен са лишени от тях.
"Brain Drain" понякога поражда "Brain Gain". Навярно най-голямо е значението на начинаещия научен персонал - асистенти или научни сътрудници в България, които по-дълго или за определени срокове, с възможност за продължения, работят в научни лаборатории в чужбина. Обикновено те запазват назначенията си в България и чрез тях техните ръководители - водещи български изследователи, получават достъп до добре оборудваните научни лаборатории, без които съвременната научна дейност не дава плодове. Такова "сътрудничество", обаче, превръща някои от българските институции в пътнически бюра, което в дългосрочен план ще има отрицателни последствия.
Потокът на хора вън от границите на страната следва законите на преносните явления (дифузия и топлопренасяне). Във флуидните системи преносът на вещество и топлина става от места с повишено налягане/температура към места, където тези величини имат по-ниски стойности. Потокът на хората, които напускат България, просто е индикация на повишеното социално налягане в нашата страна в сравнение със страните от свободния демократичен свят. Има фундаментални политически мерки, които биха довели до постепенното изравняване на тези интензивни параметри със стойностите, които те имат в други страни. Тогава тези потоци от хора, разбира се, няма да спрат, но ще бъдат двупосочни. При един общ световен пазар на работната сила, еднакви или близки стандарти на живот в различните страни и широко отворени държавни граници, ще отпадне желанието за пожизнено закрепостяване към определено работно място. За България такива политически мерки са членството на страната в НАТО и особено членството в Европейския съюз.
Не бива да имаме прекален оптимизъм, че с присъединяването на България към тези институции въпросът за изтичането на мозъци ще намери окончателното си решение. Този термин бе въведен още преди 35-40 години в страни, които не са били членки на комунистическия блок. Проблемът "brain drain" и сега не е решен в Канада, където има мощен поток от специалисти, които след подготовката си в страната се насочват към САЩ. Дори се отбелязва значителен поток на начинаещи специалисти от други страни, които използват ресурсите на Канада за допълнителна квалификация и образование, след което търсят реализацията си в САЩ. Изтичането на мозъци създава социални проблеми и в Италия. Там причините са в консервативната образователно-научна система, която е самокапсулирана и допуска нови попълнения след дълго чакане.
С какво Съединените американски щати привличат учени от целия свят? Отговорът е: с висок жизнен стандарт, отлична материална обезпеченост на научните лаборатории и може би най-важното - възможността за бърза научна кариера. Последното по правило Европа не може да даде.
В JISCMail (National Academic Mailing List Service Facillitating Discussion, Collaboration and Communication within the UK Academic Community and beyond) има един неголям дискусионен форум, посветен на България - BULGARIA-DISCUSS. Неговият модератор, г-жа Бойка Стойкова, от Brunel University, наскоро предложи за обсъждане от членовете на форума статия от Добри Божилов, в която е направена вярната констатация, че българските емигранти все още са част от България, но докато глобалната България чрез тях се развива добре, то провинциалният двор - Република България остава болната част на глобалното българско общество.
Поводът на статията е изказаната идея всеки българин в чужбина да отделя годишно по 1000 $ за страната си, което ще осигури на България 1 млрд долара годишно, което е повече от средствата, които постъпват в страната като заеми и помощи от чужди източници.
Заключението на автора е, че това не би решило проблемите на страната, защото българите преди да искат пари трябва да се научат да ги ползват.
