"Въоръженият мир" - така е озаглавен редакционният коментар на вестник "Монд". Прекратяването на огъня влезе в сила, в понеделник 14 август, между Израел и ливанската "Хизбула" след 34 дни война.
Закъсняло за разрушения и крехко примирието бележи началото на "момента на истината", смята посланикът на Ливан в ООН. Според вестника резолюция 1701 на Съвета за сигурност е успех на дипломацията, най-вече на Франция. Но интерпретирането й от Израел и "Хизбула" може да заплашат този въоръжен мир, отбелязва изданието.
От една страна, Израел окупира територия от Южен Ливан в очакване на разполагане на ливанската армия и на международни сили. А както подчерта съюзникът на "Хизбула" Иран "когато има окупация, има и съпротива". От друга страна, групировката прие ливанско и международно разполагане по границата с Израел, но с подкрепата на Техеран, а Дамаск отказва да се разоръжи.
Реалността на прекратяването на огъня е свързан политически и психологически с представата на Израел и "Хизбула" за победителя от тази война, посочва "Монд". При израелците вицепремиерът Шимон Перес изглежда изолиран, заявявайки, че страната му е "малко или много победител" в конфликта.
Що се отнася до "Хизбула", нейният генерален секретар Хасан Насрала вече даде израз на страховете си, определяйки края на конфликта като "несправедлив".
От страна на ливанското правителство Фуад Синьора, който често бе гласът на мъдростта през тези дни на война, подчерта липсата на яснота в текста на резолюция 1701 за фермите Шебаа, окупирана през последните години територия в Ливан, както и за съдбата на ливанските затворници в Израел.
Според "Монд" има два претекста, които "Хизбула" вече използва, за да откаже да се разоръжи. Изданието задава въпросите "Какво спечели "Хизбула", атакувайки Цахал, освен че вероятно загуби влиянието си в Южен Ливан" и "Какво спечели Израел, разрушавайки Ливан, освен усилване на омразата спрямо еврейската държава в мюсюлманския свят?".
В известен смисъл и двата участника в конфликта загубиха войната, категоричен е вестникът. Но относителната им загуба никога няма да бъде сравнима с драмата на Ливан, който е отново в капана на чужди интервенции и намеса и отново опечален и разрушен, заключава изданието.
"Близкият изток: амбициите остават", пише в редакционен коментар "Фигаро" и хвали на свой ред Франция. Често осмивана заради международната си политика, този път страната използва цялата си тежест в търсенето на приемливо споразумение, увличайки това свое начинание дори САЩ, подчертава ежедневникът.
Според вестника сега едно нещо е пожелателно - да може този месец на война да накара международната общност да разбере, че ислямисткото движение, предвождано от Иран, разполага с капацитет да нанася удари, който оправдава всички страхове и изисква отговор, безрезервна мобилизация.
Специалният пратеник на "Либерасион" в Бейрут разказва: "тук са километри разрушения". От вчера сутрин и след засилена нощна офанзива, Израел вече не бомбардира Ливан, посочва "Либе". Остават руини и сълзи.
И "Фигаро" отбелязва, че "Ливан се опитва да продължи". Съобщението за прекратяване на огъня предизвика поток от бежанци по пътищата на страната, разкрива изданието. От всички страни хора, избягали от боевете, се опитват да се приберат у дома. В бомбардираните градове и села жителите се опитват да подновят нормалния начин на живот.
Друга тема от първа страница на "Монд" не е без връзка с положението в Ливан. Вестникът отново се връща към избегнатата вълна от атентати във Великобритания и към критиките на британските мюсюлмани към Тони Блеър и по-точно за присъединяването му към американската политика в Близкия изток, Ирак и Афганистан.
В петък беше публикуван призив в много лондонски всекидневници, подписан от 36 британски мюсюлмански организации, с искане за нова външна политика на Обединеното кралство. Кореспондентът Марк Рош се среща с някои от тези мюсюлмани, подписали призива, повечето от които са от британския мюсюлмански елит. Често тези интелектуалци, тези мюсюлмани са много остри по отношение на външната политика на Тони Блеър.
"Искаме или не, чувството за несправедливост, предизвикано от външната политика на моята страна, играе в полза на екстремистите", заявява депутатът от пакистански произход Садък Хан. Това отразява много добре доминиращото чувство в този момент в британската мюсюлманска общност - едно озлобление срещу линията на Тони Блеър, който е много верен на Вашингтон.
"Монд" предлага също началото на поредица от репортажи, озаглавена "На границите на Републиката". Вестникът се връща към събитията от Увеа. На 5 май 1988 г. френската армия превзема с щурм пещерата Увеа в Нова Каледония, където са се скрили сепаратисти канаки, взели за заложници жандармеристи.
Репортерът Беноа Опкен открива поредицата с Нова Каледония. Той се завръща в Увеа, където през 1988 г. става кървавото похищение, на което френската армия слага край.
Той е намерил хора, изгубили всякакви илюзии, но помирението си е казало думата по някакъв начин. Бившите бойци не си представят рязко скъсване с Франция.
Ако се стигне до независимост, това не означава, че французите ще бъдат изгонени, казва един от тях. Те са се ориентирали към други дейности. Някои се занимават с волейбол, други с производството на ванилия, а трети дори е поставил енергията си в служба на Асоциацията за запазване на папагалчетата в Увеа.
Опкен ги е помолил да разкажат за този ужасен епизод от историята на Нова Каледония. Той отбелязва, че дори след толкова дълго време си остава противопоставянето на думи, или по-скоро на спомени и емоции. Версиите обаче си остават все така отдалечени една от друга.
