Бивши разведки поискаха възкресяване на научния шпионаж

Н�ч �чно-техническото ни разузнаване трябва да бъде възродено, ако искаме България да излезе от интелектуалната тъмнина, в която тъне. Това заяви ген. Стоян Андреев, бивш съветник по сигурността на експрезидента Желю Желев. Изказването си той направи на организираната от левицата дискусия на тема "Ролята на специалните служби и механизмите за граждански и парламентарен контрол на работата им". Представители на ОДС, Евролевицата, ДПС и на действащите ни разузнавателни служби не уважиха форума. Научно-техническото ни разузнаване бе най-доброто в рамките на СИВ и имаше основна заслуга за успехите ни в електрониката, химията и биотехнологиите, заяви пък ген. Тодор Бояджиев. Ето защо, първа задача на чуждите разузнавания било именно неговото ликвидиране. Под външен натиск президентът Желев трябваше да закрие структурите на научния и икономическия ни шпионаж. Това заяви ген. Андреев в отговор на обвинение на бивша разведка от залата, че именно ексдържавният глава обезглави тази служба. Желев обаче не дал искания от Запада списък с имената на разведките ни. Това по-късно явно направи сегашният некомпетентен шеф на разузнаването ни Димо Гяуров, заяви ген. Бояджиев. Не може шефът на спецслужбите ни да обявява в медиите, че нямаме тайни от американските ни колеги, каза още той.

Окончателно научно-техническото ни разузнаване бе ликвидирано от правителството на Филип Димитров в края на декември 1992 г., заяви ген. Бояджиев. Практиката на парламентарен контрол върху работата на спецслужбите е новост дори и за развитите дамокрации, заявиха от Асоциацията на разузнавачите от запаса. Разузнаването трябва да отиде пак под контрола на изпълнителната власт, в лицето на министър-председателя, обяви шефът на ексразведките Минко Сладкаров. Докато правителствата продължават да си сменят толкова често цвета, дотогава спецслужбите трябва да си останат под контрола на президента, контрира пък ген. Бояджиев.