Н ово изследване разкрива, че докато викате в подкрепа на любимия си спортен отбор, специфични мозъчни клетки идват на помощ, за да предпазят слуховия ви апарат от звука на собствения ви глас, пише сп. "Лайв сайънс".
Тези клетки ограничават способността на слуховите нерви да улавят постъпващите звукови сигнали.
При мълчание задържането на сигналите престава и слухът си възвръща обичайната сила, при което човек може вече да бъде оглушен от крясъците на някой до него.
Учените наричат този ефект "естествено погасяване" (corollary discharge).
При щурците, с които е свързано изследването, ефектът се предизвиква от моторни неврони, отговорни за издаването на звуци и за влиянието върху сетивните нерви в ухото.
Биолозите отдавна знаят, че такъв ефект на естествено погасяване би трябвало да съществува. Едва през последните няколко години обаче те са започнали да го изследват подробно.
Новото изследване върху щурците е първото, в което ефектът на естествено погасяване се свързва със структурата и функциите на слуховия апарат.
Животните издават звуци, за да общуват, за да привличат представителите на противоположния пол и за да предизвикват враговете си.
Някои животни, като напр. делфините и прилепите, дори ловуват с помощта на звуци.
Ефектът на естествено погасяване решава два проблема на животните, които издават звуци:
той ги предпазва от собствения им глас;
помага им да различават собствения си глас от външните звуци.
Трудно е да се каже дали щурците са в състояние да различават собствения си глас от външните звуци, но аналогичен механизъм при хората може да обясни как ние "разпознаваме" глас си, отбелязва ръководителят на изследването Джеймс Паулет от университета в Кембридж.
Учените все още не са изследвали ефекта на естествено погасяване при хората, но проучвания, свързани със сканирани изображения на мозъка, разкриват, че някои от слуховите зони в нашите мозъци биват потискани, докато говорим.
В добавка към естественото погасяване, при хората се наблюдава и т.нар. рефлекс на средното ухо, който също способства за предпазването на слуха от силни звуци. Към костите на средното ухо са прикрепени два фини мускула.
Когато сме изложени на внезапни силни шумове, тези мускули реагират, намалявайки чувствителността на слуховия апарат към съответния звук.
За разлика от ефекта на естествено погасяване, рефлексът на средното ухо намалява чувствителността на слуха само към външни звуци. Освен това, тъй като е само рефлекс, той не е толкова отработен и съответно предпазва ухото в по-малка степен.
Ефектът на естествено погасяване не е специфично присъщ на слуховия апарат.
При маймуните например зрителният ефект на естественото погасяване помага за стабилизиране на образа при бързи движения на очите.
Учените не са сигурни дали ефектът на естествено погасяване съществува и при други сензорни системи, напр. при тактилната. Така той би могъл да обясни
защо не можем да се гъделичкаме сами.
"Няма естествено погасяване, когато ни гъделичка някой друг. Следователно сетивният "отклик" в мозъка е много по-голям и това многократно усилва гъдела от гъделичкането", обяснява Паулет.
Друго скорошно изследване разкрива, че мозъкът ни се нагажда към опитите ни да се гъделичкаме сами и това намалява чувствителността ни към гъделичкането.
