- Г-н Томов, някои наблюдатели определят ситуацията в страната като криза. Вашата диагноза каква е?
- Едва ли думата криза е най-точна. Ситуацията е такава, че по-скоро е възможно да се получи политическа криза. Но в момента не виждам предпоставки да говорим за такава в страната. За да говорим за криза, трябва някакви радикални политически промени да са неизбежни и предстоящи.
Според мен поне засега не може да се твърди, че са неизбежни и предстоящи такива радикални политически промени. Нито парламентарна, нито правителствена криза, водеща до неизбежни промени в краткосрочен план, има засега. С което не твърдя, че такава не може да възникне.
- При какви условия би възникнала?
- Напълно изключвам възможността за възникване на обща политическа криза в резултат на някакво активно проявено политическо недоволство от българското население.
От информацията, с която разполагам, не следва, че хората се отнасят с висока политическа активност към ситуацията, така че политическото и социално недоволство да се изрази в активни действия масово и на големи групи от хора. Такъв тип криза не може да възникне.
От друга страна, кабинетът се ползва с ниско обществено доверие. Това дава шанс на политическите сили, които желаят промяна във властта, да търсят други механизми за политически действия, чрез които да предизвикат правителствена или парламентарна криза. По-скоро това е вариант, който би бил възможен. И може да бъде иницииран от политически фактори, които имат интерес от предсрочни избори.
Ще си позволя да кажа и това, че ресурсът на легитимната парламентарна и извънпарламентарна опозиция е недостатъчен, за да предизвика и такъв тип криза. Би трябвало да възникне криза в самото управление. Т.е. без криза вътре в тройната коалиция не виждам предпоставки да се стигне до правителствен или парламентарен колапс.
- В такъв случай, доколко заявките за протести от партиите от ЕНП - ГЕРБ, ДСБ и СДС, имат реални шансове да се осъществят?
- Очаквам излъчване на рязка радикална опозиционност от тези партии и евентуално покачване на електоралната подкрепа за тях. Аз по-скоро разглеждам тези действия като подготовка за редовните парламентарни избори през следващата година, отколкото като акт за предизвикване на предсрочен вот. Струва ми се, че те нямат ресурс да го предизвикат сами.
- Много ваши колеги твърдят, че спадът на доверието в кабинета не вдига автоматично това в опозицията...
- Не само това, засега нямаме данни, че това доверие изобщо се покачва. Общите заявки на ГЕРБ и ДСБ, призивите на "Атака" на площада не изкарват хората от политическата апатия.
Ако са реалистично разсъждаващи политици, техните действия са по-скоро насочени към това да стимулират обществено-политическото недоволство от правителството, за да създадат обстановка, която би довела до смяна на властта на изборите след година.
- А репликите между партньорите в тройната коалиция през медиите за данъчната политика например, какви акценти на разговор през политическата есен се очертават? Къде ще има основни сблъсъци?
- Трудно ми е твърдо да прогнозирам. Това, което ще кажа, е хипотетично. Но ако погледнем обективно на нещата, тъкмо по отношение на данъчната политика на кабинета няма особени недоволства. И все пак недоволство от правителството съществува - от икономически характер и от социалната несигурност.
- Т.е. очаквате протестите през есента да бъдат повече със социални и икономически искания?
- По-скоро - да. И също искания, свързани с неефективността на правосъдната ни система, с корупцията и неразкритите престъпления, с несигурността на гражданите. Те и критиките на ЕК бяха главно в тази посока. Имам предвид не недоволството на различни типове обществени или политически организации, а недоволството на избирателите.
Социологическите проучвания показват ясно изразено недоволство от кабинета. Но то е, така да се каже, апатично, пасивно недоволство, което бих нарекъл политическо мрънкане от начина, по който се упражнява властта. Хората не са доволни от жизнения си стандарт и несигурността, в която живеят.
Нагласите за вот в полза на управляващата коалиция са рязко отслабнали, особено по отношение на НДСВ и отчасти - на БСП. Това се е променило в сравнение с 2005 г.
Управляващите в коалицията партии са амортизирали до голяма степен електоралния си ресурс, което естествено засилва апетитите на тези, които не са на власт, да се възползват от евентуален протестен вот, за да го яхнат, както винаги в такава ситуация се е случвало.
- Което вероятно ще направят и синдикатите...
- Синдикатите в България също не са популярни и мощни. И повтарям, че очакваното недоволство не може да приеме активни политически форми. То може да бъде медийно отразявано, но аналогиите с 1997 г. са абсолютно неоправдани. Тогава наистина хората бяха готови да излязат на улицата и държавата изпадна в страшна икономическа криза, каквито предпоставки в момента няма.
Така че прогнозата ми е, че ще има редовни парламентарни избори, че опозиционните партии ще засилват активността си дотогава. На практика с вота на недоверие към кабинета от миналия месец всъщност започна предизборната кампания за следващите догодина парламентарни избори.
- А ще намери ли опозицията обща политика, около която да се обедини? Очаквате ли изненадващи предизборни коалиции?
- Обединяването на опозиционните партии ще бъде около политическото говорене за злоупотреби с власт на управляващите. Това е най-популярната тема и тя единствено може да свърже толкова привидно разнолики политически партньори.
Някакво оттегляне на подкрепа към съставляващите кабинета партии ще има. Но това няма да е така мощно, че те да бъдат пометени от политическата сцена, преди всичко защото няма доверие и в опозицията.
Изобщо проблемът за злоупотребата с власт у нас е обща болест на политическата класа, а не само на тази част от нея, която управлява. В този смисъл за мен е съмнително, че партия ГЕРБ е в състояние изцяло да издърпа на своя страна протестния вот.
Да, възможно е да се появят нови политически субекти и те да постигнат неочаквано голям успех. Защото в такава ситуация на вакуум на доверието към утвърдените партии има обективни предпоставки за това. Със сигурност ще има предизборни коалиции и ще са различни от сега съществуващите.
По-скоро смятам обаче, че вотът на хората ще бъде силно фрагментиран, избирателната активност няма да е особено висока. И в крайна сметка страната ще бъде управлявана поне от тройна коалиция.
Това, което отсега можем да предвидим, е че три партии или евентуални коалиционни образования около тях биха могли да претендират за спечелването на изборите след година-ГЕРБ, БСП и ДПС. Като ги подреждам според днешната ми оценка за шансовете им да влязат в следващия парламент.
Нито една от тях няма да получи такава електорална подкрепа, която да й позволи да управлява сама и без партньори, независимо от коалиционния вариант, в който ще влезе.
В този смисъл изглежда изключено да се стигне до еднопартийно правителство. Защото нито една партия няма потенциал да надхвърли бариерата от 700 хил. гласа в обозримо бъдеще на избори. Това предполага фрагментация на властта, парламентът отново ще е съставен от много политически субекти, ще са възможни вътрешни размествания и трансформации. Не се очертава възможност за стабилна доминация на една политическа партия.
- Как приемате хипотезата за възможно дясноцентристко управление?
- Такава хипотеза не бива да се изключва, защото въпреки кризата на традиционните десни партии, над 50% от българските избиратели в някаква форма ще направят десен политически избор. Но как и между кои партии той ще бъде разпределен, е рано да се каже.
Защото и през 2005 г. беше възможно съставяне на дясноцентристко правителство. Затова и след парламентарните избори няма да знаем веднага какъв тип коалиция е реален за страната.
Практиката у нас показва, че партията, спечелила изборите, и първа получила мандат от президента за съставяне на кабинет, има най-големи шансове да го направи.
В този смисъл победа на ГЕРБ през юни следващата година би отворила възможност за водене на преговори с широк кръг партньори за съставяне на правителство. Но ще зависи от конфигурацията в парламента.
Изглежда невъзможно днес да очакваме политически съюз ГЕРБ-ДПС. Слабо вероятен е тандем ГЕРБ-БСП. Съвсем не е изключено при съставянето на правителство да е невъзможно да участват БСП и ДПС.
Не съм от тези, които смятат, че ГЕРБ ще спечели кой знае какъв голям резултат на парламентарен вот, което да им развърже ръцете леко да оформят кабинет. Те са партия, която вече участва във властта, с което популисткият ресурс, който имаха при първото си явяване на избори за парламент и за местни избори, е частично изчерпан.
Всъщност резултатът на ГЕРБ е много по-несигурен и непредвидим, отколкото на партии, които стоят отдавна на политическата сцена. Затова не изключвам вероятността тази партия да спечели изборите, но ако ги спечели, ще бъде със малко.
- Какви са шансовете присъствие на ЛИДЕР в парламента да наклони везните именно към дясноцентристки кабинет?
- Очертава се коалиция между ЛИДЕР и ВМРО и земеделците на Стефан Личев. Такава коалиция е с потенциал да влезе в парламента и даже значимо да разшири електоралното си присъствие с резултат над 200 хил. гласа.
А е ясно, че всяка парламентарна група ще има възможност да въздейства върху процеса на създаване на правителство. Но тази коалиция едва ли ще бъде политически съюзник на ГЕРБ, тя се очертава като негов конкурент.
И оценявам шансовете ГЕРБ да изпадне в изолация след изборите като твърде високи. И да не успее да състави кабинет дори да получи най-голям брой парламентарни мандати.
криза, която тихо расте" />
