Румяна Коларова е родена през 1956 г. в София. Завършила е социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирала е в Лондон и Ню Йорк. Преподава методи на сравнителен анализ на европейските политически процеси. Автор на редица публикации у нас и в чужбина.
На тези местни избори кандидатите за кметове и общински съветници са повече, отколкото обикновено сме свикнали да виждаме. Как си обяснявате това?
- Досега всички партии, които имаха гарантиран на национално ниво електорат, действаха като портиери - те осигуряваха по няколко избираеми места на своите по-малки партньори. На тези избори за първи път "съпридружените" партии ще трябва да се борят самостоятелно и затова издигат свои кандидати за кметове.
Атрактивните кандидат-кметове (красиви жени, известни спортисти) дърпат след себе си гласове за листата за общински съветници. Това може би е първа стъпка към осветляване на логиката, по която се спазаряват партийните листи, и отказ от клиентелисткия модел на подреждането им.
По-засегнати от малките партии може би са само бизнес кръговете - досега те инвестираха в избираеми кметове - леви или десни. Сделката е проверявана многократно - кметът се обявява за независим, а бизнес групата заплаща своята квота в общинския съвет.
Сега партиите силно ограничават подобни квоти, защото стигнаха до извода, че не могат да ги контролират. А бизнесът откри, че може директно да инвестира в избирателя чрез самостоятелна мрежа от изборни предприемачи - всеки глас си има цена, която се плаща след отваряне на урните.
Последиците са ясни - общинските съвети ще станат по-неуправляеми.
Смятате ли, че някои от формированията, които се създадоха специално за изборите, като партия ЛИДЕР например, имат шанс за политически живот?
- Първият въпрос пред тях е дали ще успеят да спечелят достатъчен брой гласове и общински мандати. Вторият е как ще действат техните представители.
Ако бизнес мрежите искат да функционират като партии, те трябва да успеят да гарантират видимост на своята квота в общинските съвети, която да отстоява последователна програма, за да може определена група граждани да се идентифицира с нея и съответно на следващите парламентарни или общински избори да гласуват отново за тях. Това е нормалният път.
Всяка криза е вид възможност и в момента се пробва именно възможността за появата на нови партии. Досега и бизнес мрежите, и малките партии предпочитаха да не се изправят лице в лице с избирателите, а да се качат на колата на някоя от големите партии.
Сега, когато всяка от големите партии губи подкрепа, първо изхвърля чуждия багаж от колата. И тези формации трябва да си търсят своето политическо представителство.
Защото истината е, че на тези избори големите партии водят борба за оцеляване. За мен това е една здравословна реакция, защото ерозията на традиционните партии тръгна именно от тези квоти и интересите, които те обслужваха.
Големият брой кандидат-кметове може би свидетелства и за още една промяна - в маркетинговата стратегия на основните кандидати. Все повече и повече се убеждавам, че в София има трима основни кандидати.
Останалите припяват като беквокали и в крайна сметка работят за някой от основните кандидати. Кметските избори са така конструирани, че винаги налагат коалиране при балотаж. Но според мен част от фаворитите се опитват да постигнат успех още на първия тур чрез подкрепата на такива беквокали.
Кои кандидати са пуснати, за да разсейват гласовете за конкуренцията, или както вие ги наричате беквокали?
- Със сигурност Милан Миланов действа и говори като беквокал на Бойко Борисов. Видимо е, че за Борисов работи цялото ССД, част от хората на Софиянски сега са в листите му. Възможно е дори някои от гражданските леви структури също да припяват на Борисов, други естествено са пуснати в услуга на Бриго Аспарухов.
Как ще се отразят директните атаки срещу сегашния кмет на София, до които някои от кандидатите като Тити Папазов и Слави Бинев прибягват?
- Всеки се бори за по-голям брой общински съветници. Интересното е в това, че борбата на общинските съветници за преизбиране минава през издигането на нов и политически неизхабен кандидат-кмет.
Успехът на този модел бе тестван за първи път през 2005 г. в София при избора на Бойко Борисов. Много дълго време общините са управлявани по следния начин - кметът е герой, когато нещо добро става в общината, а когато има проблеми (например боклука) съветниците са мръсници.
Това е удобна и лесна манипулация. Много малко хора са информирани, че например СОС е гласувал всички възможни варианти за решаване на проблема с боклука на София, предложени от Бойко Борисов, но той не е направил нито една реална стъпка.
Кметовете се научиха доста ловко да прехвърлят отговорност върху общинските съвети или просто да се въздържат от действие, когато могат да инкасират пасиви пред донорите си.
Т.нар. софийска клиентела пак успя да пробие в общинските листи и на обединената десница, на ГЕРБ и на други формации.
- Истината е, че листите на ГЕРБ са 100 процента статукво. И в останалите листи статуквото си присъства. Това не бива да се приема като негатив. Много е важно какво представлява статуквото.
Ако статуквото е да се даде възможност на кмета да поема отговорност, да взима управленски решения, в това няма нищо лошо.
При Стефан Софиянски общинският съвет гласуваше като машина. Той предлага много конкретен план за действие и те го гласуват. Отговорността е на общинския съвет, а ползата е за Софиянски и той действа бързо и ефективно.
През периода 2004-2006 общинският съвет в стремежа си да се разграничи от Софиянски наложи практиката да оставя свобода на действие на кмета. Отговорността за решението и действието вече трябва да я носи градоначалникът.
С други думи, кметът може да бъде осъден и може би това е причината, заради която Бойко Борисов не действа. Той не иска да понесе отговорност за нито един акт. Истински откритото управление не е това, при което непрекъснато се показваш по телевизията.
Доколко според вас резултатите от местните избори ще послужат като аргументи за разместване на силите в национален мащаб?
- Те ще послужат, но за мен това ще бъде един бавен процес, който ще се вмести в мандата на парламента. Парламентарните избори така или иначе ще бъдат след година и половина и от тази гледна точка трансформациите може да минат през един вид преструктуриране на управляващото мнозинство.
Трябва да видим резултатите от изборите, колко голяма ще се окаже подкрепата за ГЕРБ. Особеното е, че парламентарното влияние на една партия не се определя от успеха й на местни избори. Успехът на местни избори определя продължителността на живот на една партия, а не присъствието й в управлението.
Така че резултатът на ГЕРБ по места ще покаже колко ще е дълъг животът й. Ако няма местния ресурс, тя просто ще е еднодневка.
Как си обяснявате внезапната активност на Яне Янев по разкриването на досието на царя? Само предизборно ли е това действие?
- Мисля си, че цялата стратегия на Яне Янев като политик и на неговия патрон - конституционния съдия Георги Марков, е да привлекат общественото внимание чрез скандали. Истината е, че напоследък нямаше такива и той е горе-долу като онези хора от шоубизнеса, които си търсят скандали, за да може да се пише и да се говори за тях по медиите.
Яне Янев не разполага с някаква сериозна управленска стратегия или атрактивни личности. Единственият му ресурс в кампанията е публичният скандал и той го използва, за да вкара един-двама общински съветници по места.
Засега успява, защото "Атака" засега преживява своеобразна криза и тази криза като че ли не може да извади скандални лица. Смятам, че опитите на БСП чрез публични скандали да ерозират подкрепата за "Атака" не успяха именно защото "Атака" стъпва върху подобен вид популярност. Важното е да има скандал около "Атака", за да се мобилизира подкрепа за нея.
Какво да очакваме от кампанията? Какви сигнали дават водещите политически партии чрез кандидат-кметовете, които издигнаха в София?
- До предишните избори посланията на местните избори бяха, че компенсират бюджетен дефицит или че ще се гарантира сигурността в града. Сега по-скоро ще става дума за добро изразходване на средства, за стопанисване на града, за мащабни инфраструктурни проекти.
Каквато и ерозия, и нарастваща патология да констатираме в политиката, в обществото и икономиката има ясни позитивни тенденции. Затова предполагам, че през 2007 г. няма да се говори за бездомните кучета, а ще се говори за улици на много нива. Вече няма да се говори за приватизационни сделки, а за инвестиции.
Очаквам еволюция на програмите. Въпросът е нивото, на което ще се защитават тези програми. В никакъв случай не ме удовлетворяват простите и двусрични понятия, с които се описва желаното управление. Например открито управление, под което се разбира непрекъснато присъствие в медиите.
