Шведският вечерен вестник "Афтонбладет" изразява мнение, че премиерът Йоран Першон е бил твърде предпазлив в изпращането на покани за световна конференция, посветена на геноцида, която се провежда в Стокхолм. Вестникът е недоволен, че повечето покани са дадени на правителства. По този начин се изключват хора, които са били засегнати или рискуват да станат жертва на геноцид или етническо прочистване.
Руското правителство е поканено на конференцията, но не и чеченците. Турция присъства, но не и кюрдски организации. Няма ромски представители, макар че ромите са имали същата съдба, както евреите по време на Холокоста.
Вестникът изразява също недоволство, че 3/4 от ораторите на конференцията са мъже, независимо от факта, че при съвременните конфликти жените по-често стават жертва на насилие.
В заключение вестникът пише, че конференцията дава добра възможност да се следва резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, която призовава все повече жени да се включват в опитите за предоляване на конфликтите. В противен случай една добра инициатива ще се превърне в посредствена среща, допълва шведското издание.
Излизащият в Малмьо "Сидсвенска дагбладет" посочва, че Стокхолмския международен форум се провежда, защото днес се навършват 59 години от освобождението на "Освиенцим" и задава въпроса "Може ли това да се случи отново?". Вестникът посочва, че най-ценен принос за успеха на конференцията е дал водещият специалист по Холокоста проф. Йехуда Бауер, който предупреди за опасностите от радикалния ислям.
Той говорил за своя статия в която сравнява три апокалиптични утопии - съветския комунизъм, националсоциализма и войнстващия ислям. Те включват псевдорелигиозни идеологии с някои общи черти - свободна интерпретация на светите книги, борбата за световно господство и обявяването на евреите за враг №1. Днес, когато се почита паметта на жертвите на Холокоста, има основания да се зададе въпросът "Може ли нещо подобно да се случи отново - в различна от нацизма идеологическа и политическа среда?".
Антисемитизмът е наричан "вечната омраза", светът се променя но омразата към евреите остава, пише вестникът и заключава: Тя изисква бдителност, постоянна бдителност.
Междувременно датският "Кристелигт дагблад" изразява мнение, че и Европа, и Израел са виновни за острия тон в дебата за антисемитизма. По свой начин и двете страни са отговорни за пропастта, която толкова много се разпространи в отношенията им напоследък. Две събития привличат вниманието от последните три години - палестинската интифада и почти експлозивното нарастване на нападенията срещу евреи, синагоги, еврейски гробища и други еврейски символи в Европа.
Според вестника сред израелските политици се наблюдава тенденция да виждат антисемитизъм навсякъде. Фактът, че поне в седем европейски държави днес се почита паметта на жертвите на Холокоста, показва как Европа не е забравила случилото се преди 60 години. Израел трябва да оцени освен това, че в Европа си дават сметка за наличието на нов проблем с антисемитизма и е налице воля за решаване на този проблем, пише датският вестник.
Пражкият "Лидове Новини" обяснява на читателите си защо Тони Блеър е изправен пред най-трудните 24 часа в политическата му кариера. Британският парламент ще гласува за по-високи такси в университетите. Така Блеър ще провери подкрепата, която има в собствената си партия, а резултатите от разследването "Хътън" ще покажат дали правителството е лъгало повече от Би Би Си по въпроса за оръжейния инспектор д-р Дейвид Кели, пише вестникът. Би Би Си съобщи миналия май, че Тони Блеър съзнателно е преувеличил заплахата от оръжията на Ирак, припомня изданието и допълва, че както увеличените учебни такси, така и случаят "Кели" могат да създадат сериозни проблеми на Блеър.
Би Би Си също ще премине през трудно изпитание, посочва още вестникът и добавя, че в стремежа да си възвърне доверието медията е избрала пътя на пълната откритост за разлика от политиците, които все още предпочитат да пазят тайни. Затова според прогнозата на чешкото издание, близките дни ще бъдат много по-тежки за Блеър, отколкото за Би Би Си, защото премиерът може да загуби работата си.
Според норвежкия "Афтенпостен" Тони Блеър е започнал да показва признаци на умора след седем години на власт.
