"Нойе цюрхер цайтунг": България във водовъртежа на евтиния популизъм

"България във водовъртежа на евтиния популизъм" - под това заглавие швейцарският всекидневник "Нойе цюрхер цайтунг" (NZZ.ch) коментира в началото на тази седмица предстоящите президентски избори в у нас.

След като посочва, че Георги Първанов има добри шансове да бъде преизбран и че партия "Атака" се възползва от разединението на консервативните сили в страната, изданието продължава:

"Президентите обикновено обещават след избора им, че на поста си отстояват интересите на всички граждани. Един президент, който гледа сериозно на това си обещание, е Георги Първанов.

През януари 2002 г., тогава като шеф на българските социалисти, той успя изненадващо да победи консервативния президент Петър Стоянов.

На насрочените за 22 октомври президентски избори Първанов има най-добрите шансове. Въпреки това лишено от драматизъм развитие в предизборната борба в България има интересни моменти.

След светкавичния възход на движението на цар Симеон Сакскобургготски преди пет години сред консервативните сили в България настъпиха раздори.

Те не успяха да се споразумеят за парламентарния вот през лятото на миналата година и сега се представят за президентските избори

с различни кандидати и поради това - със слаби изгледи за успех

Най-големи шансове има очевидно бившият председател на Конституционния съд Неделчо Беронов. Негов конкурент от радикалния десен лагер е водачът на ултранационалистическото протестно движение "Атака" Волен Сидеров.

През миналото лято това движение влезе в парламента като четвъртата по броя на мандатите група и оттогава предизвиква спорадично скандали.

Отговорен за последния скандал бе 23-годишният депутат Димитър Стоянов, когато в Европейския парламент обиди грубо унгарската депутатка Ливия Ярока по повод ромския й произход.

Тази гадна афера избухна само дни след окончателно потвърденото приемане на България в ЕС на 1 януари 2007 г. и хвърли твърде неблагоприятна светлина върху политическата култура в България.

Парламентът в София се извини в Страсбург и осъди остро расистките изявления на депутата. Преобладаващото мнозинство в страната се обяви против поведението на Стоянов.

Казано бе, че ставало дума за изолирано явление. Това не е напълно вярно.

В предизборната борба една от темите, с които седемте кандидати се опитват да вербуват гласоподавателите, е циганската престъпност (едно постоянно използвано в България понятие), а от десния лагер прикрито се настройват срещу турското малцинство.

Възможно е избиратели да се привличат с ксенофобски лозунги, защото въпреки предстоящото членство в ЕС, материалното положение на мнозинството от населението е все още лошо.

Дори в съседна Румъния, чиито усилия за макроикономически реформи дълго време бяха далеч по-слаби, отколкото в България, нивото на заплатите е по-високо.

И какво е по-близко до ума от това вината за проблемите да се търси у малцинствата и - както подхожда "Атака" - у политическата класа?

Провокацията на парламентариста в Страсбург явно не е подкопала шансовете на Волен Сидеров в предизборната борба - тъкмо напротив. Според анкетите той е единственият сериозен кандидат срещу сегашния президент.

Първанов даде единственият възможен отговор на тази форма на популизма, като пое курс на умерен патриотизъм. Независимо от етническата принадлежност и личното вероизповедание

една религия обединява всички българи, а именно - любовта към отечеството,

каза той неотдавна на предизборен митинг. С такива изявления 49-годишният историк по професия привлича и някои избиратели, които никога не биха гласували за преобразилите се като социалисти посткомунисти.

Първанов се подкрепя от независим комитет, в който участват именити представители на политиката и културата. В тези сфери той се окачествява като един от малкото политици, които са узрели за държавническия пост.

За тази положителна оценка има причини и тя се споделя и извън лагера на социалистите. След изборите през миналото лято главно заслуга на непреклонността на президента бе, че накрая тщеславните партийни ръководители успяха да се споразумеят да образуват правителство.

Провал на преговорите би довел до нови избори и до отлагане на българското еврочленство.

Като голяма заслуга на Първанов се отчита неговият неуморим ангажимент за българските медицински сестри, осъдени след скандален процес в Либия.

Този все още неразрешен въпрос се оценява от българите като болезнено доказателство за незначителното влияние на страната на световната сцена, след като Кадафи отдавна уреди проблемите си със Запада.

Вече от години една от любимите теми на българските политици е, че България може да бъде изнудвана на международно равнище.

Като доказателство за това винаги се привежда нареденото от ЕС изключване на атомни реактори в "Козлодуй". За разлика от повечето други кандидати Първанов

избягваше тази тема в предизборната борба

Дали е предвиждал нещо? За последната засега авария в атомната електроцентрала бе съобщено на 10 октомври", заключава швейцарският всекидневник.

По темата пише и Клаус Бил в германския "Зюддойче цайтунг" (Sueddeutsche.de), като прогнозира: "В неделя Георги Първанов вероятно ще бъде преизбран за президент на България - може би главно поради неговата ангажираност за приемането на страната в ЕС.

"Тези дни Първанов пътува много из странта. В градове и села българският президент се препоръчва като човека, при когото бъдещето на България е в добри ръце", разказва вестникът и продължава:

"В неделя около 6 млн. българи са призовани да избират нов държавен глава. Резултатите от последните анкети не оставят никакво съмнение, че старият ще бъде и новият президент.

Това е Георги Първанов, 49-годишният историк, който преди пет години като лидер на социалистическата партия за пръв път достигна до президентския пост.

Оттогава, вече далеч от предишни вътрешнопартийни борби, той полага усилия да се представя като президент на всички българи и, както изглежда, с успех.

Резултатите от всички допитвания сочат Първанов за победител с 45 до 57% от гласовете.

Въпросът е само дали на 22 октомври повече от половината от имащите право на глас български граждани ще се отправят към изборните урни. В противен случай победителят ще се реши едва на втори тур.

Фактът, че тези избори се радват на голям интерес, сред анализаторите се обяснява със странични обстоятелства. Тъкмо във фазата на приемането на България в ЕС политическите формации в България са в движение и

тектонични размествания на пластовете биха могли да доведат до значителни промени

Един от сигналите за това е обстоятелството, че като втори най-значим кандидат след Първанов се очертава националпопулисткият бивш журналист Волен Сидеров, основател на дясната партия "Атака", на когото се отреждат между 10 и 23%.

С ожесточени спорове в редовете си консервативният лагер пък явно отблъсна свои избиратели. Резултатите от анкетите отреждат на кандидата на консервативните партии Неделчо Беронов 8 до 15%, т.е. само трето място.

Месеци наред бившият президент Петър Стоянов, сега лидер на най-важната консервативна партия - Съюз на демократичните сили, полагаше усилия да установи ефикасно сътрудничество.

Такова ефикасно сътрудничество обаче бе изключително трудно да се осъществи със заклетия индивидуалист и министър-председател между 1997 и 2001 г. Иван Костов.

От друга страна, движението на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, което се разглежда като либерална формация, е застрашено от отлив на собствените ву избиратели.

От 42,7% през 2001 г., когато спечели изборите, НДСВ падна през юни м.г. на 19,9%, а понастоящем според допитванията би получило едва 3%.

Сега НДСВ подкрепя екскомуниста Георги Първанов, който се сдоби с много симпатии

и поради своята ангажираност за България в международен план. От само себе си се разбира, че зад своя бивш партиен лидер стоят социалистите и премиерът Сергей Станишев, както и партията на турското малцинство.

Така обединени зад Първанов са трите групировки, които излъчват също и правителствените кадри. Преди една година при сформирането на държавната коалиция тези формации заявиха, че към тази стъпка ги принуждава преди всичко каузата за членство в ЕС.

Затова сега се поставя въпросът дали този правителствен алианс ще се задържи, след като целта за приемането на България от 1 януари 2007 г. вече е постигната.

Известен сподвижник на Симеон Сакскобургготски вече вкара в играта възможността за правителствена смяна. Либералите биха могли да обърнат гръб на социалистите и да се съюзят с консервативния СДС, както и с кмета на София Бойко Борисов.

Последният е популярен, бивш преследващ мафията генерал от МВР и притежаващ ораторски качества народен трибун. Борисов е най-голямата неизвестна в политическата игра.

Противно на някои очаквания, той не се включи в предзиборната борба, макар че анкетите сочат неговото движение ГЕРБ за втора политическа сила след социалистите, а самият минава за един от най-популярните високопоставени политици.

Борисов беше в приятелски отношения със Симеон Сакскобургготски и неговата политическа линия може да се вмести вдясно от центъра. Кметът обаче смята, че неговият час ще удари истински, ако сегашната трипартийна коалиция се разпадне и бъдат насрочени нови избори.