- Не смятат, че е реалистичен, в смисъл че в края на периода едва ли резултатите и числата от прогнозата ще съвпаднат. Мисля, че разходите ще бъдат по-високи, а приходите по-ниски. Това се повтаря постоянно в България и една от причините е, че стратегията за бюджета винаги се изработва, след като най-напред се съгласува с МВФ, който диктува параметрите. Процесът трябва да върви в обратната посока, т.е. българите трябва сами да решават какъв да е бюджетът им. Този тип бюджети, които се изработват по нареждане на МВФ, обикновено не се изпълняват в която и да било страна. Така става и в България. Аз предпочитам другия подход, при който фондът няма голямо влияние.
- Все пак насочихме вниманието на Стив Ханке към факта, че бюджетът за следващата година изглежда по-социален, тъй като се отделят повече средства за здравеопазване и образование. Смята ли той, че това ще промени живота на българите?
- Не мисля, че бюджетът ще има голям ефект и ще промени съществено нещата, тъй като това правителство не предприе никакви радикални действия във фискалната сфера. Те не упражняват голям контрол върху разходите, а колкото до приходите - виждате, че приватизацията на българския телеком се влачи още от момента, когато аз бях съветник на президента Стоянов, т.е. от много време. Това е приход, включен в бюджета, който никога не е бил осъществен.
- Запитахме американския професор дали намаляването на корпоративния данък, предвидено в бюджета, ще ограничи също така приходите?
- Колкото до данъците, те още не са намалили този данък, те само предлагат да бъде намален. Велчев направи това точно по средата на местните избори... Ако разглеждаме този ход сам за себе си, той е добър. Но моята критика към Велчев е, че България никога не извърши коренна промяна на данъчната система, за да я опрости, за да унифицира корпоративния и личния данък, които да бъдат на едно и също равнище - всеки приход, независимо дали е корпоративен или личен, да бъде облаган по една и съща ставка, не прогресивна, а една и съща.
Точно така стори Путин в Русия през 2001-ва, така че това може да се направи. Това е радикална данъчна реформа. Ако вземем 2000-та за базова година в Русия, виждаме, че през 2001-ва приходите от данък общ доход се увеличават с 21%, през 2002 г. с 54%, а от януари до юни 2003 г. с над 80%.
Тоест ако имате добра и опростена данъчна система с единна и много ниска ставка 13%, получавате повече приходи, а не по-малко. Това е нещо, което много хора не могат да разберат, но ако опростите данъците, ако ги уеднаквите и намалите, това стимулира икономическата активност и създава много повече приходи, отколкото при старата система на прогресивно данъчно облагане.
- Запитахме го, ако има възможност да направи българския бюджет, какво би предложил?
- Те не контролират достатъчно разходите. Това се случва всеки път, във всеки бюджет. Отново ще повторя: ако направите оценка, ще ви се наложи да се върнете назад и да промените някои числа, но ще кажа пак - те трябва да бъдат много по-строги по отношение на разходите. Това се отнася за българското правителство: те разхищават твърде много средства. Твърде много са държавните чиновници, бюрократите, бюрата. Те трябва да намалят тези разходи. И ако възприемат руската система, ще създадат много повече приходи. Вижте, това се прави в Словакия, в Естония. Естония е добро сравнение, тъй като там също има валутен борд, както в България.
-Запитахме Стив Ханке как вижда бъдещето на валутния борд?
- Мисля, че това, което трябва да направят, е да продължат да прилагат валутния борд колкото е възможно по-строго, в очакване да се присъединят официално към европейския валутен съюз. Големият проблем в момента е фискалният резерв, който те създадоха по настояване на МВФ. Но фискалният резерв не е част от валутния борд, той не трябва да съществува. Казах го на Стоянов, това е лоша идея, но МВФ настояваше да има такъв резерв в централната банка, за да могат да бъдат изплащани дълговете към фонда. Това стои всъщност зад фискалния резерв. Сега българското правителство се опитва да го премахне и да отпуска кредити на търговските банки, което е лоша идея. Това, което те трябва да направят, е да вземат всичките пари от фискалния резерв и да ги сложа в добра офшорна банкова сметка и да използват парите, за да изкупуват обратно българския външен дълг, като се отърват от МВФ.
- Запитахме американския икономист как оценява напредъка на българската икономика?
- България живее от това, че въведе системата на валутен борд през 1997. Ето защо икономиката й е стабилна, макроикономическите показатели са като цяло добри. Но България не използва тази стабилност, която й беше дадена от системата на валутния борд. Тази система помага на хората да предвиждат стойността на парите и какво могат да направят с тях. Бъдещето в България стана много по-стабилно и предвидимо, отколкото в повечето развиващи се страни, благодарение на валутния борд.
Българското правителство обаче (както на СДС, така и сегашното) никога не успяха да се възползват от тази стабилност.
Те трябваше да направят точно това, което аз предложих още преди две години - на първо място, да реформират данъчната система.
Второ, да контролират разходите на правителството.
Трето, целият процес на оформяне на бюджета трябва да бъде променен. И те ще трябва да изискват квалифицирано мнозинство в парламента за всяка промяна в данъчната система или повишаване на основната ставка. Това трябва да става с мнозинство от 2/3.
Ето такова беше моето предложение. То беше изслушано внимателно от президента на републиката, вицепремиера, финансовия министър. След това репортерите ги попитаха дали са съгласни с мен и те отговориха утвърдително. Те смятаха, че всичките четири предложения, които аз направих, са много добри.
Точно в това се състои лидерската роля: премиерът трябва да води страната и да настоява да се правят тези големи и важни реформи, за да се постигне висок икономически ръст. В момента той е голям, само защото ценните книжа се представят добре на световните пазари. Всичко може да се проследи обратно до валутния борд.
