И нфлацията за следващата година ще е значително по-ниска от заложената от правителството в проектобюджета за 2009 г.
Това обяви на специално свикана пресконференция председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.
Правителството заложи инфлация от 5,4% в края на година, а средногодишна - 6,7%.
Причините за прогноза на БСК са свързани с намаляването на международните цени, на покупателната способност на българите и заради насочването на голяма част от средствата към депозити, с което ще се намали натискът върху пазара, коментира Данев.
Той призова
управляващите да не изплащат коледни добавки или 13-та заплата
на служителите в държавната администрация.
Данев коментира пред журналисти, че заложените в бюджетите на министерствата новогодишни бонуси може да се икономисат в условията на икономическата криза, която вече удари и България.
По-добре био било кабинетът да реши да прехвърли тези средства за ведомствата през следващата година и да се намали процентът на преразпределяните от държавния бюджет средства от 40 на 38 на сто като буфер на кризата, каза Данев, но изрази съмнение, че някой ще се съобрази с призива му.
Тази година беше добра за селското стопанство, има сериозни хранителни резерви, което ще доведе до намаление или запазване на цените на част от хранителните продукти.
Очакваният дефицит по текущата сметка ще е между 24 и 28%, а не както е заложено в проектобюджета - около 22%.
Ръстът на дефицита според камарата ще е заради оттеглянето на чуждестранните инвеститори от страната в условията на глобална финансова криза.
Очакваният сериозен дефицит по текущата сметка се дължи и на намаляването на износа. Причината е, че досегашният отчетен ръст на обема на износа е за сметка на увеличените цени, а не на количествата.
При срива на цените на международните пазари
ще има рязко намаляване на българския износ.
Задълбочаването на дефицита е причина камарата да настоява да се заложи по-голям излишък в бюджета.
БСК посочва необходимост правителството да бъде по-предпазливо в подоходната си политика и плащанията на администрацията, защото тези разходи са съществен фактор върху ръста на инфлацията.
От своя страна увеличаването на доходите ще съдейства за нарастване на дефицита по текущата сметка и това ще е предпоставка за свиване на инвестициите в промишлеността и производството.
Неефективната структура на брутния вътрешен продукт и на преките чуждестранни инвестиции ще определи ниския темп на ръста на БВП през следващата година, което ще рефлектира върху производителността на труда и от там на доходите на населението, показват разчети на камарата.
Според БСК, ако продължи тенденцията на изпреварващо нарастване на заплатите спрямо производителността това ще усложни икономическия растеж на страната, особено в условията на глобална финансова и икономическа криза.
В тази връзка според камарата
ръст от 4,7% на икономиката, заложен от правителството, е непостижим за следващата година.
По данни на изследване на камарата средната брутна заплата през 2007 г. спрямо 2002 г. е нараснала с 67%, а увеличението на добавената стойност на един зает за същия период е с 34%.
Това означава, че превишението на растежа на средната брутна заплата е два пъти над ръста на производителността на труда, отбелязват от БСК.
Сред препоръките на камарата към кабинета във връзка с кризата е държавата да направи клирингова къща за изчистване на взаимнопокриващите се задължения. Причината е, че основните кредитори на икономиката са същевременно и губещи участници в нея - "Булгаргаз", НЕК и БДЖ.
Друго искане на камарата е
държавата да се откаже от намесата си в управлението на търговските дружества.
БСК предлага Българският енергиен холдинг да отпусне на "Булгаргаз" дългосрочен кредит, с което да се позволи плавно вдигане на цените на природния газ в страната до международните им стойности.
Препоръките на камарата към бизнеса във връзка с кризата са да намали инвестиционната си активност и да подготви антикризисни програми по предприятия, региони, браншове и общини, за което камарата ще осигури подкрепа.
Друга антикризисна препоръка е всички договори занапред да имат клауза
за решаване на спорове чрез арбитражния съд.
Според оптимистични прогнози на камарата краят на световната финансова криза, ще дойде, едва когато тя бъде овладяна в САЩ. Това се очаква да стане през следващата година или в началото на шестмесечието, а за Европа и България шест месеца по-късно, смятат от БСК.
Алтернативен бюджет с ниски данъци
предложиха днес икономисти от институт "Отворен общество".
Във финансовата рамка на неправителствената организация са заложени приходи 27,4 млрд. лв., докато в правителствения сумата е 32,6 млрд.
Разходите в примерния бюджет на "Отворено общество" са 25,2 млрд. лв., докато в проектобюджета на Министерски съвет тази сума е 30,4 млрд. лв.
В проекта на "Отворен общество" е заложена по-голяма самостоятелност на пенсионното осигуряване, здравеопазването и образованието. Предвидено е закриването на неефективните програми, намаляване на щатните бройки в бюджетния сектор, повишаване на ефективността на институциите, които са в постоянен преразход.
Според икономиста Георги Ангелов алтернативният бюджет предлага по-голяма устойчивост срещу натиска на финансовата криза, инвестиционна привлекателност и ограничаване на сивата икономика.
Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика заяви, че кризата прави благоразумната фискална политика по-необходима.
Публичните разходи в такива случаи трябва да се намаляват, вместо да бъдат финансирани губещи отрасли под обществен натиск, заяви Ангелов. Според него правителството би насърчило само строителния сектор, докато в алтернативния бюджет се предлага насърчаване на цялата икономика.
"Всички политици подкрепят на думи предложенията ни. На практика обаче малка част от предлаганите реформи биват взимани под внимание", каза експертът.
