"Право" отделя голямо внимание на факта, че Грос, действащ лидер на чешките социалдемократи (основната партия в управляващата коалиция), официално е назначен за министър-председател и по този начин ще продължи да оглавява усилията за сформиране на нов кабинет от сегашните партии в коалицията.
"Право" преценява плюсовете и минусите в личността на Грос, както и неговите способности, и го сравнява с неговите предшественици.
Ако успее да преодолее личните подбуди в номинирането на министри, Грос, който е на 34 години, ще стане най-младия чешки премиер.
Всичките трима предшественици на Грос на поста бяха "зрели личности", не само защото бяха поколение по-стари от Грос, но и защото имаха друг живот, преди да навлязат в политиката, пише вестникът.
Политиката не бе тяхната единствена и основна работа, а Грос не е вършил нищо друго в по-зрялата си възраст, отбелязва "Право".
Неговите предшественици навлязоха в политиката със завършени университети и работиха като професионалисти в своите експертни сфери. Всеки от тях говори поне още един световен език.
Грос обаче не е такъв случай, продължава "Право". Това не значи, че не може да бъде успешен премиер, отбелязва вестникът и предупреждава: "Ако не иска да бъде унижен по време на неофициалните разговори с европейските си колеги или чуждестранните вълци журналисти, трябва да научи някой език и да изразява идеите си в интервюта."
А това е трудна работа дори за млад човек, какъвто е Грос, заключава "Право".
Според коментар на "Лидове новини" от политическата кариера на Грос е било ясно, че един ден ще стане премиер, но и самият той едва ли е очаквал това да се случи по този начин.
Грос не поема поста като победител в избори или като титулярен партиен лидер. Той има прекалено малко време да свърши нещо важно в качеството си на премиер, смята вестникът.
От гледна точка на Грос основната му задача ще бъде да не пропилее възможността да стане премиер отново, като спечели изборите в средата на 2006 г., допълва "Лидове новини".
Според вестника обаче шансовете на социалдемократите да спечелят тези избори са твърде малки и политическото оцеляване на Грос зависи доколко ще запази влиянието си в чешката политика и в неговата партия.
В Германия "Франкфуртер рундшау" пише, че предложението на хриситияндемократа Фридрих Мерц да бъде премахната защитата срещу несправедливите уволнения отбелязва радикализация на опозицията.
Вестникът посочва, че зам.-лидерът на групата християндемократи в Бундестага и неговите привърженици изглежда не са доволни от преструктурирането на социалната държава.
Това е програма за политика на социална революция, която хората биха искали да се проведе от креслата на правителството, отбелязва "Франкфуртер рундшау".
Според вестника докато политиците от умерената опозиция се дистанцират от такава радикална позиция, това не спира Фридрих Мерц и неговите привърженици.
По някое време лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) ще трябва да въведе ред в своята къща, пише в заключение "Франкфуртер рундшау".
"Ди велт" смята, че предложението няма да донесе никакви политически изгоди за опозицята и може би е знак за вътрешна политическа борба. Може би Мерц иска да принуди лидерката на ХДС Ангела Меркел, която мрази, да вземе становище с надежда тя да се обърка в тази доста тънка материя, пророкува вестникът.
Австрийският "Дер щандард" поставя под въпрос мъдростта на канцлера Волфганг Шусел след неуспеха му досега да номинира европейски комисар.
Вестникът пише за големия контраст между мълчанието на Австрия и гръмкото искане на Германия за назначаването на германец за поста "суперкомисар". И двете тактики са рисковани, бърза да уточни "Дер щандард".
Според изданието прекалено гръмките изяви могат да породят контраизяви, но в стратегията на канцлера има и отрицателни моменти.
"Дер щандард" изтъква, че освен Австрия само Дания и Холандия още не са номинирали кандидати. Тези, които изчакват толкова много, рискуват другите да си поделят баницата на властта, посочва вестникът.
Унгарският "Непсабадшаг" коментира предстоящата годишна конференция на посланиците в Будапеща, на която основни лектори ще бъдат Колин Пауъл и Хавиер Солана.
Вестникът отбелязва, че тяхното присъствие представлява не само не само политическо насърчаване на унгарците, но отправя и послание към света за добрата оценка на външната политика на унгарското правителство.
"Унгарското участие в Ирак и мироопазващата роля на Унгария в Афганистан са единствения определящ фактор за администрацията на Буш. Унгария няма да напусне Ирак като други коалиционни партньори и Белият дом иска да плати за това", пише изданието.
