З абелязвали ли сте, че понякога деловите партньори, децата, враговете или интимните партньори не се разбират, въпреки че говорят на един и същи език? Според Шулф фон Тун, професор по психология в университета на Хамбург, това се дължи на факта, че ние чуваме с четирите си различни уши и всичко зависи само от това как възприемаме казаното.
Как работят тези четири уши? Представете си, че той и тя пътуват с автомобил и тя му казва: "Светофарът свети зелено". В зависимост от това кое ухо ще се включи в него, той ще чуе съвсем различни неща, твърди проф. Фон Тун:
Деловото ухо: "Чудесно, хванахме зелената вълна."
Апелиращото ухо: "Нима тя смята, че карам твърде бавно?"
Сондиращото ухо: "Какво й става? За къде бърза?"
Емоционалното ухо: "Пак ми дудне? Кой кара - тя или аз?!"
Тези гласове трябва да се допълват, помагайки ни да оценим проблема от всички страни. Но практиката показва, че обикновено при учене или работа преобладава деловото ухо. Останалите три също работят, но ние съзнателно отхвърляме тяхната помощ. В резултат те работят само като "беквокали" и от време на време се включват активно, за да дестабилизират напълно обичайните ситуации.
Ако слушате само с емоционалното си ухо и отхвърляте помощта на другите, вие рискувате да пострадате от язва на стомаха, невроза и да се превърнете в твърде раним човек, твърди немският психолог.
Този, който тренира апелиращото си ухо, рано или късно ще получи комплекс за непълноценност, а привърженикът на сондиращото ухо ще се превърне в закоравял циник.
Проблемът според Фон Тун се задълбочава още повече и от това, че ние не само слушаме с четирите си уши, но и разговаряме на четири езика. Често между "предавателя" и "приемника" възниква ситуация, при която информацията не попада в точния канал.
Проблемът с липсата на разбиране възниква, ако събеседниците общуват не на различни, а на един, но неправилен за определената ситуация канал. Например те обсъждат важна работна ситуация, включвайки апелиращите и емоционалните си уши.
Най-много проблеми има при общуването между мъжа и жената. Според Дебора Танен, професор по лингвистика в университета на Джорджтаун, САЩ, проблемът идва от това, че "жените съвместно говорят, а мъжете съвместно правят" - т.е. за мъжете речта е преди всичко средство за обмяна на информация, докато жените търсят в разговора симпатия и разбиране.
Дамите общуват под девиза "Обичаш ли ме?", а мъжете - "Уважаваш ли ме?"
Когато жената се обръща към партньора си с оплакване, тя очаква съчувствие и съпричастност, а той започва искрено да я съветва, от което тя не се нуждае. Първо, тя сама вече е намерила изход от ситуацията и второ, обясняващият човек автоматично заема позицията на превъзходството, а това не се харесва на всяка дама.
Ето защо причините за кризите в отношенията между хората най-често се крият в обективните закони на приемането и предаването на информацията, а не в обстоятелствата и поведението на партньорите, твърдят двамата учени, цитирани от Би Би Си.
