Освен да се изреже от вестника и да се изпрати в плик до избрана редакция, талонът със снимката на шестимата обвиняеми по СПИН делото може да се пусне без плик и марка в специални кутии в пощите в големите градове. Електронното издание "Всеки ден" пък дава възможност талонът да се попълни онлайн.
Талонът с обръщението "Те са невинни и вие го знаете" припомня, че "няма време - присъдата е на 6 май".
"Ние, българите, не искаме да допуснем смъртта на шестима сънародници, несправедливо обвинени и пет години задържани в либийски затвор. Не позволявайте това, смъртната присъда ще лежи и на вашите съвести", гласи призивът към адресатите.
Медицинските сестри Снежана Димитрова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Нася Ненова, Кристияна Вълчева и д-р Здравко Георгиев са обвинени в заразяване на над 400 либийски деца с вируса на СПИН.
СПИН делото - началото
У нас първото съобщение по случая на МВнР за медиите е публикувано на 13 февруари 1999 г. Два месеца по-рано, на 14 декември 1998 г. българското посолство в Триполи е уведомено с факс, подписан от група медицински работници от Детската болница в град Бенгази, че либийските власти са задържали българските граждани Севда Симеонова Ябланска и Снежана Иванова Димитрова. Всекидневно български медицински работници са били разпитвани и в самата болница.
Посолството провежда срещи с представители на Главни управления "Протокол" и "Консулски въпроси" към Генералния народен комитет за външни връзки и международно сътрудничество (ГНК за ВВ и МС). Българските дипломати узнават, че от три месеца насам (от октомври 1998 г.) в Бенгази се води следствие за заразяването на много деца с вируса на СПИН.
Посолството провежда телефонни разговори с медицинския персонал от Детската болница в Бенгази. Уведомен е зам.-генералният директор на фирма "Експомед" д-р Венцислав Минков, който по това време е бил в Бенгази, за да се запознае с възможностите за освобождаване на българските граждани.
16 декември 1998 г.: Посолството в Триполи внася в Главно управление "Консулски въпроси" към ГНК за ВВ и МС вербална нота, в която се настоява за освобождаването на Севда Симеонова Ябланска и Снежана Иванова Димитрова. Те са освободени и следственото дело срещу тях е преустановено.
18 декември 1998 г.:Българското министерство на външните работи (МВнР) се обръща с писмо до Министерството на здравопазването (МЗ) с искане фирма "Компас консулт" да окаже съдействие на специалистите, които е изпратила в Либия. По-късно ще се изясни, че в края на 1998 г. българското посолство не е свързало кратките задържания на български граждани в Бенгази (нещо обичайно, както става ясно) със започналото през есента в този град разследване на масовото заразяване със СПИН. София не е уведомена за зараждащия се СПИН скандал.
10 февруари 1999 г.: Посолството в Триполи получава първия сигнал за отсъствие на 23-ма български медици, които работят в болницата в Бенгази. Според очевидци те са били откарани предния ден с автобус, без насилие. Българското посолство връчва на ГНК за ВВ и МС вербална нота, с която иска разяснения, но не успява да научи имената на изчезналите българи. Поискани са срещи, включително с либийския външен министър.
12 февруари 1999 г. (София): Началникът на управление "Консулско" на МВнР Бранимир Заимов извиква консула на Либия Абдел Бешти Рауби и му заявява, че в МВнР е постъпила информация, че на 10 февруари 1999 г. в Бенгази неизвестни въоръжени лица са влезли в жилищата на 23-ма български специалисти и са ги отвлекли в неизвестна посока. Заимов настоява да се направи проверка и да се даде подробна информация, точен списък на хората, които са били отвлечени, както и да бъдат открити и незабавно освободени българските специалисти.
13 февруари 1999 г.: Българският консул от Триполи е изпратен в Бенгази. Той установява, че става дума за разследване заради зачестили случаи на заразяване със СПИН в детската болница в града...
