С амо един на всеки трима италианци има доверие към гражданите на България, Румъния, бивша Югославия и Албания. Още по-ниско доверие към хората от тези страни обаче изпитват чехите и унгарците, сочи социологическо проучване на италианската фондация "Нордест" и университета в град Урбино.
Проучването отразява настроенията спрямо емигрантите в шест държави - Италия, Франция, Германия, Унгария, Полша и Чехия.
Според резултатите емигрантите са източник за притеснения най-вече в трите нови страни членки на ЕС, като
60% от унгарците и чехите и 44% от поляците изпитват недоверие към източноевропейците извън общността.
За разлика от тях гражданите на стара Европа са малко по-спокойни. Дори в разкъсваната от емигрантски страсти Франция само 24% от гражданите се страхуват от чужденците в страната. В Германия и Италия един от всеки трима местни изпитват страх или някакъв вид безпокойство към емигрантите.
Проучването разглежда и отношението на хората в изследваните страни към чужденците в зависимост от техния произход.
На балканците, в това число и на емигрантите от България, не се гледа с добро око -
най-вече в Унгария и Чехия. Най-благосклонни към нас пък са французите, като половината от тях имат доверие към българите и румънците.
Изследването анализира и причините, поради които гражданите на стара и нова Европа се опасяват от чуждите емигранти. Ако в Италия страховете са свързани най-вече с въпросите на сигурността и обществения ред, то в Унгария, Полша и Чехия
опасенията са свързани най-вече с възможността пришълците да изземат свободни работни места и да се превърнат в реална конкуренция на гражданите в тези страни.
Емигрантите се възприемат като икономически ресурс предимно във Франция, докато поляците са напълно скептични в това отношение.
Затвореността на "новоевропейците" по отношение на емигрантите е свързана и със скептицизма спрямо новата европейска конституция. Малко над 30% от поляците и унгарците я одобряват, докато за италианците този процент е близо 70.
