Приемането на България и Румъния трябва да бъде в график, да се случи на 1 януари 2007 г., защото това е единственият начин за завършване на петото разширение на ЕС по един стабилен и предсказуем начин, категоричен е бившият външен министър Соломон Паси, сега председател на парламентарната комисия в интервю по външна политика, в интервю пред Александър Андреев от Българската редакция на радио "Дойче веле" (DWelle.de/bulgarian).
- Действително ли опасността от национализъм и популизъм може да дестабилизира страните, ако бъде отложено приемането им?
- Националсоциализъм бих казал, не само национализъм, е думата, която трябва да ни плаши в момента. Из Европа има тенденции, които са тревожещи. Това не се отнася само за България, това се отнася и за много други държави в Европа.
Смятам, че ЕС е бариера срещу тази негативна тенденция. Бих подчертал, че мнението на либералите в Европейския парламент от самото начало на разширението на ЕС е било точно такова.
И в случая аз се радвам, че и социалистите се присъединяват към тази оценка. Смятам, че разширението на ЕС дава гаранции, а не разширението на ЕС не дава гаранции.
- Коя е опасността в България, "Атака" ли?
- Естествено, най-голямата опасност в момента за вътрешнополитическия живот на България това е "Атака". Ако започнат да се изпълняват програмите и проектите, които тази партия чертае, на България лошо й се пише. Ние не само че не бихме влезли в ЕС, но ще излезем и от НАТО, може би и от ООН дори ще излезем и ще попаднем в такава изолация, в каквато никога не сме били.
Защото дори по времето на комунизма, когато бяхме част от комунистическия блок, все пак бяхме част от една голяма и сравнително стабилна, макар че и много несправедлива система, докато една управление като това на "Атака" би изкарало България от коловозите на каквато и да било предсказуемост и би ни тласнало към катастрофа, която трудно можем да си представим отсега.
- Стана дума за позицията на социалистите и на либералите в Европарламента. Елмар Брок, шеф на Комисията по външна политика, ваш колега, така да се каже, от Европейската народна партия обаче, е на мнение, че двете страни могат да се дестабилизират тъкмо ако влязат неподготвени.
- Смятам, че и България, и Румъния са далеч по-подготвени, отколкото много други страни, които са се присъединявали преди нас към ЕС. И историята на разширението на ЕС показва, че именно присъединяването стабилизира държавите, а не отблъскването или непремерените наказания.
Впрочем, когато става дума за наказания, всички говорим за евентуалните предпазни клаузи. Аз отсега държа да стане много ясно, известно на най-широката възможна българска общественост, че предпазната клауза не е отлагане. Това е клауза по някоя конкретна глава, която не дава пълнота на присъединяването.
Например ако се наложи предпазна клауза по глава "Правосъдие и вътрешни работи", евентуалното последствие би било присъдите на българските съдилища да не бъдат отчитани, да не бъдат валидни пред съдилищата в страните членки на ЕС за някакъв ограничен период от време, например за една година.
Това наистина не е приятно, но не смятам, че това е и трагедия. Ние, разбира се, полагаме максимални усилия да не се стигне до предпазни клаузи, но отсега държа дебело да подчертая, че предпазната клауза не е отлагане. Именно нашето правителство договори предпазните клаузи с ЕС.
Предпазните клаузи са като бушони. Много по-добре е да изгори бушонът, отколкото цялата система, и смятам, че това е едно от наистина добрите нововъведения, които ние направихме в преговорния процес, тъй като преди нас десетката и предишните страни нямаха предпазни клаузи.
Ние бяхме пред избора дали за сравнително малко нарушение да получим голямо наказание, каквото е отлагането, или да можем да дозираме санкцията и срещу малки нарушения да получим сравнително приемливи санкции, каквито са предпазните клаузи.
Сред политическите критерии, с които Оли Рен отбеляза нашия напредък, са обществените поръчки, по-доброто отношение към децата с увреждания, първи стъпки в областта на селското стопанство, напредък по усвояването на структурните фондове, коментира пред БНР и шефът на парламентарната комисия по европейска интеграция Атанас Папаризов от Коалиция за България.
"Проблемът, който еврокомисарят очерта като основен, е все пак осъщественият, но не още достатъчен прогрес по отношение на възможността съдебната система да бъде прозрачна, да бъде ефикасна и да бъде отчитаща се пред обществото, т.е. той засегна тези три въпроса и очаква от българското общество стъпки в това отношение.
Това, което за мен лично беше най-тревожно, е, че в момента той още не може да каже дали датата 1 януари 2007 г. ще бъде факт или не. Това е основният въпрос в неговото послание, който трябва да бъде изяснен в следващия близо месец.
27 април е последният ден, в който ще бъдат отчитани усилията, които България е направила. Всички, които се изказаха на снощното заседание, подчертаха, че е изключително важно да се вземе политическо решение за 1 януари 2007 г. и че всякакво отлагане ще има много повече вредни последствия, отколкото ползи от това", обясни депутатът от левицата.
