Шестнадесетият филм на М. Найт Шаямалан - The Trap излезе по световните екрани, някак заобиколен символично от годишнина и други забележителни събития, придали на премиерата неочаквано тържествен привкус.
(Видеото по-горе: Разказ от първо лице за тайните, които крие Холивуд)
На първо време, е редно да припомним, че този месец се навършиха 25 години от появата на първия шедьовър на индийския режисьор, "изстрелял" го на върха на холивудския небосклон - култовия "Шесто чувство".
Също така, това лято дъщеря му Ишана официално тръгна по неговите стъпки с не особено успешния, но все пак в духа на семейните корени първи нейн филм "Наблюдателите", докато другата му дъщеря Салека стори същото, но с актьорски дебют именно в The Trap.
И не на последно място, на 13 август бе отбелязана 125-та годишнина на един от любимите негови режисьори и сочен за "духовен водач" в професията му - сър Алфред Хичкок.
Какво обаче предлага самият филм? Самият М. Найт Шаямалан описва The Trap като да гледате "Мълчанието на агнетата" на фона на концерт на Тейлър Суифт и макар шеговито да се опитва да отклони вниманието от това какво да очакваме, той създава усещане за нещо добре познато, но въпреки това оригинално.
Истината е, че негови предишни хитове като Glass, Time, Knock on the Cabin са направени по различен начин и във всеки от тях парадоксалният обрат е ясен още от самото начало на филма.
Тук е различно. Воден от идеята, че всичко е ясно, зрителят прекарва час и половина, увлечен от действието, а не в очакване на неочакваното и точно това всъщнот е голямото предимство на The Trap. Джош Хартнет е блестящ в ролята на любящ съпруг и баща, професионален пожарникар, а скришом - опасен психопат.
Привидно лентата изглежда доста лековата, вероятно умишена цел, след като Шаямалан щедро използва комедийни и музикални похвати - а The Trap само се преструва, че е чистокръвен трилър. В действителност всичко е много по-сложно.
За ефекта допринася и комедийният компонент, залагащ на идеята, че героят на Джош Хартнет е пълен нескопосаник в ежедневието, макар в престъпленията да е невероятно изобретателен и умен. Така на екран имаме герой, на който публиката е готова да прости всичко и да му симпатизира през цялото време.
В крайна сметка The Trap не просто има всички шансове да се представи подобаващо в боксофиса, но и дори може да се нарече един от най-добрите филми на Шаямалан въобще сред последните му няколко опита. Както се казва обаче, всеки има право да прецени сам за себе си.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
