Д нес, 8 юни, се навършват 76 години от публикуването на романа „1984“ от Джордж Оруел, което десетилетия по-късно продължава да отразява света около нас.
„1984“ – романът на английския писател Джордж Оруел(истинско име: Ерик Артър Блеър, 25 юни 1903 – 21 януари 1950), издаден през 1949 г. като предупреждение срещу тоталитаризма – оставя дълбок отпечатък върху читателите, а идеите на Оруел трайно навлизат в масовата култура – нещо, постигнато от малко други книги. Заглавието и много от концепциите в романа, като Големия брат („Big Brother“) и Полицията на мисълта („Thought Police“), са се превърнали в нарицателни за съвременни социални и политически злоупотреби.
Действието се развива през 1984 г. в Океания – една от трите постоянно воюващи тоталитарни държави (останалите са Евразия и Източна Азия). Океания се управлява от всевластна партия, която е промила мозъците на населението до пълно подчинение на своя лидер – Големия брат. Партията е въвела пропагандния език Новоговор („Newspeak“), чиято цел е да ограничи свободата на мисълта и да налага политическите доктрини. Сред ключовите термини е „двойно мислене“ – вярата в противоречиви идеи едновременно, формулирано в партийните лозунги: „Войната е мир“, „Свободата е робство“, „Невежеството е сила“. Партията поддържа контрола си чрез Полицията на мисълта и всепроникващо наблюдение.
Р
Главният герой, Уинстън Смит, е нископоставен служител в партията, живеещ в Лондон, наскоро опустошен от ядрена война. Той работи във Външната партия и задачата му е да пренаписва миналото в Министерството на истината, като го напасва с текущата политика. Копнежът на Уинстън за истина и морал го кара да се бунтува тайно срещу режима. Той започва забранена връзка с Джулия – по-млада жена със сходни убеждения, и двамата наемат стая сред пролетариите. Уинстън проявява и интерес към Братството – дисидентска група. Без да подозират, двамата са под постоянно наблюдение; навсякъде из града има плакати с надпис „Големият брат те наблюдава“.
Когато Уинстън е потърсен от О’Брайън – служител на Вътрешната партия, който се представя като таен член на Братството – всъщност той попада в капан. О’Брайън е агент на партията, а Уинстън и Джулия са заловени и отвеждани в Министерството на любовта за насилствено превъзпитание. Мъченията и индоктринацията целят не просто да ги пречупят, а напълно да унищожат тяхната индивидуалност и достойнство. В стая 101, където всеки затворник бива изправен пред най-големите си кошмари, на Уинстън слагат клетка с плъхове към главата.
В паника той предава Джулия, крещейки: „Направете го на Джулия!“. Това предателство го довежда до освобождаване. По-късно, когато се срещат отново, между тях вече няма чувства. Уинстън вече обича Големия брат и приема, че две плюс две е равно на пет.
Оруел пише „1984“ като предупреждение – плод на дълги размисли върху двойната заплаха на нацизма и сталинизма. Мрачната му картина на държава, където независимата мисъл се наказва с мъчения, а всепроникващият контрол задушава всяко различие, остава силно напомняне за опасностите на тоталитарните режими.
Уинстън е въплъщение на ценностите на цивилизования човек, а неговото поражение служи като трогателно напомняне за уязвимостта на тези ценности пред всевластна държава.
Какво прави „1984“ толкова актуален и днес?
Синът на Джордж Оруел, Ричард Блеър, казва, че ако баща му беше жив днес, вероятно щеше да изпита „дежа вю“ за състоянието на световната политика. Той прави това заявление по повод 120-годишнината от рождението на писателя. Ричард, осиновен от Ерик Блеър (Оруел), коментира пред BBC Politics East: „Баща ми щеше да се запита – какво всъщност се е променило?“
!
По повод факта, че Русия нарича войната в Украйна „специална военна операция“ и немалко привърженици на президент Доналд Тръмп вярват във фалшивата новина, че е спечелил изборите през 2020 г., мнозина смятат, че „1984“ е по-актуален от всякога, твърди Тейлър.
Запитан как би реагирал баща му, ако беше жив днес, Ричард Блеър казва: „Променил ли се е светът от „1984“ и „Фермата на животните“? Същото е от хилядолетия. Най-вероятно ще е същото и след 100 години. Баща ми беше голям патриот, защитник на страната си, но и критик на всички страни в политиката – критикуваше и лявото, и дясното.“
Проф. Джийн Ситън, официален историк на BBC, подчертава, че Оруел е все така изключително важен:
„Живеем в свят на масово наблюдение и лицево разпознаване. „1984“ е за способността на авторитарни режими като Русия и Китай да накарат хората да вярват в очевидни неистини“, казва тя.
