П ътуваме с автомобил, а скалите на ждрелото са надвиснали над нас – не заплашително, а всъщност грижовно и с ласка. В Западните Родопи сме и колкото повече обикаляме, толкова повече усещам прегръдката на планината.
Край нас се редуват вековни борови и смърчови гори, от сенките на скалите дебнат стари легенди, а кадрите от филма „Дяволското гърло“ не спират да се припокриват с красотите, които виждам пред себе си.
Откакто пътуването със самолет стана нежелателно, жаждата за нови приключения се опитваме да утолим с обикаляне на старите и уж познати кътчета на България. „Уж“, защото покрай обиколките на Рим и Барселона сякаш забравихме, че имаме Девин, Родопите и магията на този край.
В района е имало хора още от бронзовата епоха. После траките, римляните, латините и османците са харесвали и развивали този край, толкова богат на природни дадености, минерални находища и вкусна вода.
А легендите са повече и от историческите факти – пълна наслада за жадния за нови приключения и знания турист.
Не кой да е, а самият Орфей, родом някъде оттук, се е впуснал в недрата на пещерата, за да стигне Отвъдното и да намери своята любима Евридика.
В Девин и околностите обаче не е пълно само с минало. Обратно на очакванията, в града кипи живот, но по онзи спокоен и плътен начин, по който се живее само далече от големите градове.
Тук си спомняш, че не целта, а самият път е важен и че от цялото бързане няма много смисъл, ако нямаш време да седнеш и да изпиеш на спокойствие една вода. Разбира се, в нашия случай е с марка DEVIN.
Mестната бутилираща компания Девин и многобройните хотели с минерални басейни дават работа и вдъхват живот на този приказен край. Като балнеоклиматичен курорт град Девин е известен с чудните свойства на минералната си вода. В региона на Девин от няколко сондажни хидротермални източника бликат минерални води с аналогичен химичен състав, но с температура от 370С до 760С и значителен общ дебит.
След първоначалната еуфория да уловим всеки есенен миг в кадър на телефона, пуснахме устройствата в джобовете си и забравихме изобщо за света извън Девин.
Потопихме се в спокойствието, утолихме жаждата си за нови приключения, при това връщайки се към старото и познатото – собствените ни планини, нашите си градчета, родния ни чист въздух, вода и природа.
Не ни се тръгва, защото остана толкова много да се види, да се усети, да се вкуси, да се почувства... Ще се върнем отново за нови впечатления!
Ако искате да се потопите в още приключения, да опознаете себе си и да разширите хоризонта си, вижте тук.
криза, която тихо расте" />
