Ч овешкото усещане за допир се оказва значително по-чувствително, отколкото се смяташе досега, като надхвърля рамките на обикновения физически контакт с предмет. Ново изследване демонстрира, че хората имат способността да откриват присъствието на обект от разстояние, сякаш разполагат с допълнително сетиво извън познатите пет, съобщава уебсайтът "BGR".
Откритието напомня за специални способности в животинския свят – например умението на геконите да усещат вибрации или способността на блатарите да откриват предмети под пясъка с човките си. Проучването използва сходен подход, като участниците трябва да откриват предмет, заровен в пясък. Хората успяват да усетят присъствието му още преди да влязат в пряк физически контакт със скрития обект.
В изследването участват четирима учени от Лондонския университет „Куин Мери“ и Университетския колеж в Лондон. Според тях изводите могат да окажат влияние върху развитието на роботиката, както и върху други тактилни инструменти и системи, използвани в научни изследвания.
В рамките на експеримента предмети са били заравяни в пясък, а 12 доброволци са имали задача да ги откриват, използвайки единствено ръцете си. Установено е, че хората могат да засекат обекта от разстояние до 6,9 сантиметра, въз основа на начина, по който пясъкът се измества около него, като средната дистанция е малко над 2,5 сантиметра. Точността на участниците достига впечатляващите 70%, без реално да докосват предмета с пръсти.
След това същото предизвикателство е поставено и пред робот. Използван е роботизиран манипулатор, оборудван с тактилни сензори за захващане и търсене, подпомаган от модел с дългосрочна и краткосрочна памет. Макар роботите да превъзхождат хората по зрение, целта е била да се установи дали подобна система може да надмине човешкото усещане при откриване на заровени обекти.
Роботът действително засича предметите от по-голямо разстояние, със средна дистанция от около 6 сантиметра и максимална от 7,1 сантиметра. Резултатите обаче показват значително повече фалшиви сигнали, при които машината „открива“ обект, без той да е налице. Поради това точността му остава около 40%.
Авторите на изследването смятат, че резултатите имат сериозен потенциал. На първо място, те разкриват непознат досега аспект на човешките способности – дистанционното усещане за допир се оказва едновременно силно и прецизно, което показва, че хората са по-чувствителни към заобикалящата ги среда, отколкото се е предполагало.
На второ място, откритията могат да насочат бъдещото развитие в роботиката. Наблюдаваните при хората механизми биха могли да послужат като модел за роботи и технологии, разчитащи на фин тактилен контрол. Сред областите, които могат да се възползват, изследването посочва археологията, океанските експедиции, проучванията на Марс и работата в опасни среди, където е необходимо внимателно боравене с крехки обекти. В такъв контекст дистанционното усещане за допир би било особено ценно, например при разкриване на подводен храм на 2000 години.
Изследователският екип отбелязва също, че това знание и свързаните с него технологии могат да бъдат от полза при спасителни операции. При търсене на оцелели под развалини е важно теренът да не бъде разместван допълнително и хората да бъдат открити възможно най-бързо, като именно дистанционното усещане за допир може да се окаже ключово предимство.
