Н а 11 февруари честваме паметта на свещеномъченик Власий и на мъченик Георги Софийски Нови.
В народния календар празникът е наречен Власовден. Власи Севастийски е посечен заради Христа в 312 г., покровител е на домашните животни.
Свещеномъченикът Власий бил епископ на град Севастия в област Кападокия, Мала Азия (днес град Сивас в Източна Турция). Учил за лекар и като християнин предлагал услугите си безплатно на болните. С това той учел хората на любов към Бог и ближните.
По време на жестокото гонение при Диоклетиан в града почти не останали християни. Сам Власий се оттеглил в една пещера в близката планина. Там само дивите зверове били свидетели на неуморните му молитви и строго въздържание. С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова и сега се почита като закрилник на животните.
Свети Власий умрял след нечовешки мъчения в 316 г. при император Лициний.
Новомъченикът Георги Софийски, наречен Нови за разлика от древния мъченик Георги, се родил в градеца Кратово (сега в Република Северна Македония) от родители българи Димитър и Сара в края на XV век. Те го научили на вяра и грамотност, усвоил и занаята златарство. А когато останал без баща, даровитият и умен юноша отишъл в София да търси прехрана.
Там някои мюсюлмани поискали да го спечелят за своята вяра, но Георги, макар да бил само на 18 години, със своите умни въпроси и отговори засрамил своите противници. Тогава те решили, че този младеж е опасен и насила трябва да бъде потурчен. Отвели го при съдията и с негово нареждане Георги бил затворен в тъмница.
Свещеникът, в чийто дом Георги пребивавал и при когото се изповядвал, успял да се добере до него, за да му вдъхне твърдост в мъченичеството. Когато бил повикан пред съда, мъченикът се защитил достойно, но съдията не бил в състояние да го защити от своите разярени едноверци и им го предал. Те повели Георги към градския площад, където наклали голям огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. Това станало на 11 февруари 1515 г.
Според народните вярвания
Власий се приема за наследник на древнославянския бог Волос – бог на животните, лова, търговията и горите. За дедите ни той е бил само покровител и избавител на домашните животни и най-вече на впрегнатия добитък от болестта "влас“ и изцеряването им от рани.
Затова се смята, че днешният празник е в чест на впрегнатия добитък, за здраве на воловете, за да не заболяват от "влас“. Когато сутрин извеждали добитъка на водопой, стопаните слагали на рогата им специални обредни хлябове. След това ги наквасвали с вода и давали първо на воловете. После от същия хляб раздавали на минаващите хора и ги благославяли.
На този ден строгата забрана била да не се впрягат животните за работа, защото, според легендата, те разпасвали деветте колана, с които били опасани. Неспазването на забраната означавало болест или смърт за животното.
На много места празнуват земеделците, за да не ловят "влас“ нивите, т. е да не излизат стръковете без клас. Празнуват и овчарите, за да не се раждат агнетата с груба вълна, т. е "власати“.
От стопанството традицията се пренася и в домакинството, където жените не трябвало да месят, за да не "власява“ брашното и да не предат, за да не пада "влас“ в техните очи и на децата им. В този ден не се върши никаква "власата“ работа.
Имен ден празнуват: Влас, Власи, Власка, Власена, Власенка.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
