П ещерата „Бисерна“ получи одобрение да стане част от 100-те Национални туристически обекта на България. Решението е взето на заседание на Координационния съвет на Движение „100-те Национални туристически обекта“. Очаква се в Дирекцията на Природен парк (ДПП) „Шуменско плато“ да постъпят официални документи за следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети, съобщи Ирина Павлова, гл. експерт „Образователни дейности и публичност“ в Дирекцията.
Пещерата Бисерна е неразделна част от природното богатство на Шуменското плато и представлява ценен елемент от екосистемата на парка. Като най-дългата пещера в региона, тя се отличава с изключителни скални форми, с подземна река и е местообитание на 14 вида прилепи.
„Според последните проучвания в нея зимуват прилепни видове, които са от изключително значение за биоразнообразието в региона и са индикатор за качеството на горите. Пещерата е не само туристически, но и научно и екологично значим обект“, добави Павлова.
„ДПП „Шуменско плато“ полага постоянни усилия за опазването и устойчивото управление на природните ресурси, като пещера Бисерна заема особено място сред тях. Считаме, че режимът на посещение в пещерата – само през пролетта и есента, е пример за реален природозащитен туризъм.
Достъпът е съобразен с жизнения цикъл на защитените видове прилепи и е в съотвествие с Плана за управление на Природен парк „Шуменско плато“, както и със становищата на научните работници от Българската академия на науките.
Вписването на пещерата „Бисерна“ в списъка на 100-те национални туристически обекта ще подпомогне нейното популяризиране, ще повиши ангажираността към нейното опазване и ще допринесе за развитието на природосъобразния туризъм в региона“, посочи още гл. експерт Павлова.
Пещерата е обитавана от рядък вид прилеп от вида Бехщайнов нощник. Той бе забелязан при зимен мониторинг на пещеролюбиви прилепи. Кметът на община Шумен Христо Христов през 2025 г. в писмо до председателя на Управителния съвет на Българския туристически съюз (БТС) декларира подкрепа за включването на пещерата Бисерна в списъка на 100-те Национални туристически обекта.
Пещера Бисерна: Подземната симфония на Шумен
Пещерата е двуетажна, речна и изключително „жива“ – калцитните образувания в нея продължават да растат и днес, което е истинска рядкост. Историята на нейното откриване е съчетание от научен ентусиазъм и търпение.
За пещерата се знае още от началото на XX в., но официалното ѝ първо проучване е направено през 1928 г. от френския географ Жан-Дени Барбие. Дълги години тя е била затворена за граждани и е използвана за водоснабдяване на град Шумен. Едва след мащабни проекти за облагородяване, през последните години тя отвори врати за туристи, но при строг режим, за да се запази крехката ѝ екосистема.
Името на пещерата не е избрано случайно. Когато светлината на фенер падне върху водните капки, полепнали по сталактитите, те блестят като истински бисери. Тук живеят над 14 вида прилепи. Пещерата е техен дом и точно затова достъпът до нея е ограничен през периодите им на хибернация и размножаване.
В пещерата „Бисерна“ можете да видите „Залата на езерата“ и невероятни драперии, които природата е ваяла милиони години. Температурата е постоянна – около 10-11°C, независимо от сезона навън.
Легендата за изгубеното съкровище и каменните сълзи
Шуменското плато е пропито с история от времето на Първото българско царство, а пещерите около старите крепости винаги са раждали легенди.
Разказва се, че в черните години на робството, местен болярин, чийто род пазел подстъпите към Шуменската крепост, скрил огромно съкровище от златни монети и скъпоценни камъни в недрата на платото. Той заклел пещерата да се отвори само за онзи, който има чисто сърце и не търси златото за себе си.
Говори се, че „бисерите“, които виждаме днес по тавана на пещерата, не са просто вода, а вкаменените сълзи на неговата дъщеря, която чакала любимия си да се върне от битка. Когато разбрала, че той е паднал в бой, тя се скрила в пещерата, а мъката ѝ била толкова силна, че всяка нейна сълза се превръщала в искрящо камъче. Тези „сълзи“ и до днес пазят входа към истинското злато на България – нашата природа.
