К огато прекарат няколко часа в парка повечето малчугани са мокри, кални и гладни, но някак си чудесно преобразени и за това има строго научно обяснение.
Какво се е случило всъщност, обясняват експертите от Priobshti.se.
Много родители се уверяват в силното позитивно въздействие на природата върху децата всеки ден.
Даян Винета, майка и писател от щата Флорида, създава за децата си еко-градина в задния двор на къщата. Това е невероятно приключение и за двете ѝ деца.
„Синът ми просто коленичи в пръста и започва да търси буболечки, пчели, малки червейчета. Изследва ги и иска да научи всичко за тях. Докато дъщеря ми е по-скоро наблюдател – тя обича да ги снима и да рисува всичко, което вижда.“
Хедър Рийд, която живее в Тексас, казва, че синът ѝ Тими, обича да е постоянно навън и това е така, откакто е съвсем малък.
Тими, който сега е на 5, има аутизъм и забавяне в развитието си, все още не говори. Когато иска да излезе, хваща ръката на майка си и я води до вратата. „Той обожава да гледа как се движи водата в басейна и сенките, които правят различните предмети. Той няма нужда от причина, за да е навън, просто иска да е там. След като прекара известно време сред природата, Тими е по-спокоен и общува значително повече с другите“, казва неговата майка.
Голям брой изследвания, проведени през последните години, посочват терапевтичния ефект, който оказва природата – и върху децата, и върху възрастните, а и обществото като цяло. Учени от Университета в Илинойс са установили, че времето прекарано навън сред природата редуцира симптомите при децата с хиперактивност и дефицит на вниманието.
Също така доказва, че има връзка между времето, прекарано навън, и повишаването на самодисциплината при момичетата.
Друго изследване посочва, че свързването с природата има отношение към намаляването на престъпността в градските общности.
Изследване на Университета в Рочестър дори дава доказателства, че досегът с природата прави хората по-грижовни и сърдечни.
Разстройство, породено от липсата на природа – "nature deficit disorder".
Въпреки тези доказателства, много деца днес нямат достатъчен контакт с природата. В своята книга „Последното дете в гората“ Ричърд Лув, изследва фундаменталната роля на природата за стимулиране въображението на децата, тяхното здравословно състояние и изграждането на устойчивост срещу стреса и депресиите.
Новият термин, който Лув въвежда - „nature deficit disorder“ дефинира като „високата цена, която човек плаща за отчуждаването си от природата, в това число: намaлено използване на сетивата, трудности с вниманието и високи нива на физически и емоционални заболявания.“ Това не е нито медицинска, нито психологическа диагноза, а името което той дава на онова, което вижда като все по-бързо разпространяващо се социално състояние.
Лув смята, че това състояние играe особено значима роля за покачващите се нива на затлъстяването при децата, хиперактивността, депресията и проблеми в развитието.
Вижте още по темата:
10 лесни стъпки за щастливи деца
Как да изградим добра самооценка в детето си
От конкретно към абстрактно мислене
Как да се справим с повишената двигателна активност при децата
