Н а 12 август почитаме паметта на светите мъченици Фотий и Аникит.
Те живели през III век и били сродници - Фотий бил племенник на Аникит.
И двамата силно се привързали към вярата в Иисус Христос и не пожалили високите си военни постове, нито дори живота си, когато трябвало да вземат съдбоносното решение. Защото по времето на големите гонения срещу християните нещата били на живот и смърт. Твърдите във вярата хора не се колебаели да предпочетат смъртта пред похулването на Спасителя Христос и служението на езическите божества.
Двамата мъченици живеели в град Никомидия (днес Измит) на брега на Мраморно море. Когато Диоклециан въвел почитането на императора като божество и дошъл в града да налага този култ, говорил пред висшите властници срещу християнската вяра и произнесъл дръзки хули срещу Богочовека Иисус Христос.
Аникит присъствал на тази реч на императора и не замълчал при негового богохулство, но веднага бил заловен и подложен на мъчения, за да склони да изпълни волята на самодържеца. Диоклециан не бързал да разпореди убийството му, защото от опит знаел, че храбростта на християнските мъченици насърчава и други да изповядват открито вярата си в Христос.
През деня прилагали различни мъчения, придружавани от увещания да изпълни волята на владетеля, а през нощта го оставяли в тъмницата. На следващия ден продължавали с изтезанията. Всичко обаче било напразно.
Дори в един момент при непобедимия Аникит (чието име означава "непобедим") дошъл племенникът му Фотий, също военен, който го насърчил и му благодарил за твърдото отстояване на божествената истина. Затова заловили и него и също го подложили на редица изтезания.
Доблестните Христови последователи не трепнали пред мъките, а примерът им привлякъл и други християни от Никомидия да откажат да се поклонят на идолите.
Накрая всички били изгорени живи. Това станало през 288 г.
