М истериозна мумия с ясно видими татуировки по лицето, запазени въпреки изминалите осем века, предизвика объркване сред учените. Особено внимание привлича използваното мастило, което е различно от всичко познато досега.
Откритите татуировки принадлежат на жена от Южна Америка, чийто мумифициран труп е бил дарен на италиански музей преди почти сто години. Останките ѝ са съхранявани в Музея по антропология и етнография в Италия, но без ясна информация за произхода ѝ.
Unique Facial Tattoos Found On 800-Year-Old Andean Mummy Are Unlike Any Other Known
— marylynnjuszczak (@marylynnjuszcza) May 20, 2025
Source: IFLScience
https://t.co/tvpFM376Ji
Shared via the Google App
Въпреки че татуирането е познато на човечеството от хиляди години, според екипа от изследователи татуировките върху тази конкретна мумия са изключително редки и уникални. Антрополози и археолози, ръководени от Джанлуиджи Манджапане от Университета в Торино, откриват необичайни белези по лицето ѝ благодарение на модерни техники за образна диагностика.
Кожата на мумията е потъмняла в резултат на естествения процес на мумификация, което затруднява визуалното разпознаване на татуировките. Все пак, с помощта на съвременни технологии, учените успяват да разкрият минималистичен, но впечатляващ триредов дизайн върху бузите ѝ. Дясната буза е по-добре запазена от лявата, което позволява по-детайлен анализ. Според екипа татуировки по бузите са изключително рядко срещани, отчасти поради трудностите при запазване на лицевата кожа при мумифициране.
„Трите линии татуировки, които открихме, са сравнително уникални: белезите по лицето са рядкост сред древните култури в Андите, а тези по бузите – още повече“, посочват изследователите в публикуваното си изследване в Journal of Cultural Heritage.
Още една татуировка с форма на латинската буква S е открита върху едната китка – място, което често се татуирало в древните южноамерикански общества. Онова, което прави тази находка още по-забележителна, е използваното мастило – съставено не от традиционния въглен, а от магнетит – черна, метална и магнитна желязна руда. Това откритие може да представлява „първото известно доказателство“ за употребата на магнетит като татуировъчно мастило в древна Южна Америка.
Самото тяло е било открито в седнало положение, без никакви погребални опаковки, украшения или гробни дарове. Косата ѝ – черна и дълга – е останала удивително добре запазена благодарение на естествената дехидратация. Няколко къса плат са били прилепнали към тялото, което предполага, че е възможно да са остатъци от изгубени погребални обвивки или от влакнести връзки, използвани при погребалните ритуали.
Въпреки дългогодишното ѝ съхранение, произходът на мумията остава неясен, поради липсата на подробни архиви от 30-те години на миналия век. През 1931 г. останките са дарени на музея почти без какъвто и да е контекст, освен името на дарителя. Единствената архивна информация я класифицира като „южноамерикански артефакт“, без уточнение за култура или период.
С помощта на радиовъглеродно датиране учените успяват да установят, че мумията датира от периода между 1215 и 1382 г. сл. Хр.
Има и някои индиректни улики за нейния произход. Начинът, по който тялото е било положено в седнало положение, е характерен за техника на съхранение, известна като фардо. Това е погребален обичай, при който тялото се увива плътно с множество слоеве плат и се завързва в сноп – практика, типична за културата Паракас от южното крайбрежие на Перу.
