П реди седемдесет години Британската империя претендира за последното си парче територия – мрачен и необитаем остров, на 420 км западно от Външните Хебриди на Шотландия. През 1955 г. командир на Кралския флот разказва пред BBC за осигуряването на Рокол, който остава обект на съперничещи си претенции и до днес.
През 1956 г. британският натуралист Джеймс Фишър описва Рокол като „най-изолираната малка скала в океаните на света“ – и това е разбираемо. Остров Рокол е почти невъобразимо отдалечен, на 11 часа пътуване с лодка от Външните Хебриди на Шотландия, и освен това е мъничък, с размери едва 25 м ширина, с връх само на 17 м над морското равнище. По-голямата част от него се състои от гол, почти вертикален гранит, с само едно малко парче с размери 3,5 м на 1,3 м, което е достатъчно равно, за да се стои на него. Колкото и незначителен да изглежда този назъбен каменен издатина, кралица Елизабет II разрешава анексирането на Рокол на 14 септември 1955 г., като инструктира Кралския флот да „завладее острова от наше име“.
Точното местоположение на Рокол е картографирано за първи път от капитан А. Т. Видал, инспектор на Кралския флот, през 1831 г., но едва през 1949 г. Рокол става по-широко известен, след като името му е дадено на една от морските зони в предаването „Shipping Forecast“ на BBC Radio . Приблизително по това време правителството на Обединеното кралство признава стратегическото значение на Рокол. С изострянето на Студената война и редовното патрулиране на Северния Атлантик от подводници на НАТО и Съветския съюз, осигуряването на Рокол се разглежда като ключово за контрола на морското пространство. Освен това, на 370 км на изток, в Южен Уист във Външните Хебриди, Обединеното кралство създава първия си тестов полигон за произведени в САЩ управляеми ядрени ракети. Документи на НАТО , разсекретени през 1970 г., разкриват опасенията на правителството, че „враждебни агенти“ ще се установят на Рокол, за да шпионират резултатите от тестовете.
Изследователски кораб на Кралския флот, HMS Vidal, достига скалата на 15 септември 1955 г., но щяха да минат още три дни, преди силните ветрове да стихнат достатъчно, за да позволят на хеликоптер да качи на нея трима морски пехотинци от Кралския флот, заедно с Джеймс Фишър, цивилен учен. Там мъжете забиват знамето на Съюза и официално обявяват островчето за собственост на Великобритания. „Имах инструкция от Нейно Величество да анексирам остров Рокол от нейно име“, казва командир Ричард Конъл, капитан на HMS Vidal, пред репортера на BBC Невил Баркър малко след кацането. „Изпратихме сигнал до Адмиралтейството, в който се казваше: „Операция Рокол е успешно завършена“. Никога през живота си не съм бил толкова щастлив да изпратя сигнал.“
There's not much left of it today.
— Aristocratic Fury (@LandsknechtPike) June 6, 2025
In 1947 the British bombed the island to prevent a possible German naval stronghold.
The local population, which was evacuated during WWII and returned in the 1950s, speaks an ancient dialect of Frisian called Heligolandic. https://t.co/vMOKqWhcLy pic.twitter.com/iu5qyGcSh8
Фишър е натоварен със задачата да вземе скални проби от островчето за изследване от Британското геоложко дружество. Рокол е образуван от останките на ерозирал вулкан, а откритият там гранит е „очевидно уникален“, казва Фишър. Години по-късно геолози, изучаващи гранита на Рокол, идентифицират нов минерал – базирит – който все още не е открит никъде другаде по света.
През 1955 г. анексирането на Рокол е свързано с гарантиране на националната сигурност. Но в рамките на няколко десетилетия правителството става по-загрижено за осигуряването на права върху богатите на риба води на Рокол и потенциално огромните петролни запаси на морското дъно. Ирландия, Исландия и Дания (действащи от името на датските Фарьорски острови) започват да предявяват съперничещи си претенции към тези доходоносни води. В желанието си да затвърди британската собственост, Парламентът гласува за официалното включване на Рокол в Обединеното кралство през 1972 г., което го прави част от Западните острови на Шотландия.
Никоя друга държава обаче не призна претенциите на Обединеното кралство. Допълнителен удар дойде през 1982 г., когато беше ратифицирана Конвенцията на ООН за моретата, с което ефективно се предотврати използването на необитаеми скали без икономика като основа за териториални претенции. Това означаваше, че собствеността върху Рокол вече няма да бъде решаваща в битката за петролни права върху морското дъно.
#OnThisDay 70 yrs ago in 1955 Cdr Richard O'Connell in command of the survey ship HMS VIDAL formally annexed the islet of Rockall, 290 West of Scotland, for the United Kingdom. pic.twitter.com/5Nwgg9gDQR
— On This Day RN (@OnthisdayRN) September 18, 2025
Активисти и авантюристи на Рокол
Патриотично желание да се потвърдят претенциите на Великобритания към островчето подтикна бившия войник от SAS Том Макклийн да разположи лагер на Рокол през 1985 г. Той прекара 40 дни и нощи там, опитвайки се да докаже, че скалата може да поддържа човешко обитаване, живеейки в това, което той описа като „дървена кутия“ и ставайки първият човек, за когото е известно, че е живял на Рокол. Когато Обединеното кралство за първи път анексира островчето през 1955 г., „никоя друга държава не се интересуваше“, каза Макклийн пред предаването „World at One“ на BBC. „Това продължи около 10, 20 години, след което започна да се появява петрол и всички се заинтересуваха от Рокол“.
Макклийн не е единственият човек, който живее на Рокол с цел да направи политическо изявление. През юни 1997 г. трима активисти на Грийнпийс кацат с хеликоптер, за да обявят Рокол за столица на изцяло нова микронация – „Глобалната държава на Уейвленд“ – в протест срещу издаването на лицензи за добив в региона от правителството. Грийнпийс заяви, че иска да „заеме“ островчето, докато не бъде „освободено от заплахата от развитие“, предлагайки гражданство на Уейвленд на всеки, готов да положи клетва за вярност.
Активистите прекараха общо 42 дни на островчето, с което счупиха рекорда на Макклийн. Малко след това Обединеното кралство най-накрая прие, че Рокол е законно „скала“, когато се присъедини към Конвенцията на ООН за моретата през юли 1997 г. За една нощ Обединеното кралство отстъпи правата за риболов и добив в радиус от 200 мили около Рокол, което предизвика протести от страна на рибари, разгневени от загубата на изобилни риболовни зони. Огромни морски пространства бяха определени като „международни води“ и отворени за преговори между заинтересованите страни – дебати , които продължават и днес.
Шотландският лейбъристки пиър лорд Кенет, бивш моряк, каза за Рокол: „Няма по-пусто, по-отчаяно, по-ужасно място за разглеждане по света.“
Но това не е спряло няколко държави да се борят за доходоносните води около островчето – и мрачният издатина продължава да примамва авантюристи. Един от тях, Ник Ханкок, оцелява на скалата 43 дни през 2014 г., поставяйки нов световен рекорд. Суровите условия обаче са довели до бедствие за други. През 2023 г. ветеранът от армията Кам Камерън трябваше да бъде спасен по средата на собствения си опит за световен рекорд, след като лошо време повреди екипировката му.
„Не мисля, че има нещо толкова ужасяващо, колкото да си на тази скала – на 480 километра от хора, на 320 километра от най-близкото парче земя. Беше самотно време“, каза още той.
