Б авноходките са удивителни микроскопични безгръбначни, известни с невероятната си издръжливост, в това число и на радиация. Оказва се обаче, че тези "корави" създания имат слабо място - те могат да се задушат от слузта на охлювите, които "яздят" за придвижване на дълги разстояния, пише в. "Дейли мейл", позовавайки се на публикация в сп. "Сайънтифик рипортс".
Известни също като водни мечки, миниатюрните осмокраки бавноходки са способни да оцеляват в екстремни условия, които биха убили повечето други форми на живот. Но тъй като са толкова малки, те могат да изминават само кратки разстояния.
Бавноходките, които имат малки нокти и сходна анатомия с гъсениците и въшките, се нуждаят от вода, за да живеят активно. Въпреки това, те могат да влязат в състояние на анабиоза, в което могат да понасят почти пълна дехидратация в продължение на години, докато отново има наличие на вода. Тази им способност е една от многото, които им позволяват да оцеляват в екстремни условия.
Други характеристики правят възможно за "коравите" създания да издържат замразени в лед няколко години и без кислород и излагане на космически лъчи в космоса.
A tardigrade walking
— Tardigradopedia (@tardigradopedia) April 10, 2022
🔬🎥Lisset Duran @Duranigrade pic.twitter.com/ArUBeJZP9S
Изследователки от университета "Адам Мицкевич" в Полша обаче са открили потенциалното им слабо място - слуз от охлюви.
За целите на изследването Зофия Кшижкевич и Милена Рошковска са поставили няколко бавноходки в петриеви блюда, след което са ги обезводнили, за да влязат в защитното си състояние на анабиоза. След седем дни учените са добавили охлюви към чиниите и са ги оставили там за една минута, за да пълзят над бавноходките и да ги натрият със слузта си.
Охлювите след това са били отстранени, преди изследователките да рехидратират бавноходките и да следят за всякакви признаци на движение на интервали от три и 24 часа.
Major microscopy moment: when you find a marine tardigrade.
— Rafael Martín Ledo (@rmartinledo) December 28, 2021
You should give a try! 🔬🚀✨ pic.twitter.com/tMZRsVhqrM
Авторките на изследването са установили, че 98 процента от съществата, които не са били изложени на слуз от охлюви, са оцелели, в сравнение с едва 34 процента от бавноходките, които са били покрити с нея.
В отделен експеримент Кшижкевич и Рошковска са решили да проверят дали охлювите могат да транспортират бавноходки до нова среда.
Много малки животни могат да пътуват на дълги разстояния, като се вкопчват в тялото на по-голямо, по-подвижно създание. Тъй като подобно поведение никога не е наблюдавано при бавноходките, изследователките решили да го проучат.
Batillipes, a marine tardigrade
— Tardigradopedia (@tardigradopedia) January 22, 2021
Look at that complex behavior !
Look at those sensory spines !
Look at those little shoes !
Video by @rmartinledo pic.twitter.com/Hg8y2jFpLy
За целта те са поставили миниатюрните създания в средата на кутия, за да видят дали могат сами да преминат заобикаляща ги бариера, след което са сравнили движението им с това, когато над тях пълзи сухоземен охлюв.
Учените са открили, че бавноходките, оставени сами, не са в състояние да преминат бариерата, но се придвижват на значително разстояние, когато полепнат по охлювите. Това кара изследователките да смятат, че миниатюрните "автостопаджии" използват коремоногите като транспорт на по-далечни разстояния.
Изследователките са стигнали до заключението, че в това отношение охлювите могат да помогнат на бавноходките, но също така им влияят негативно, като намаляват шансовете им за оцеляване.
Това обаче не е от голямо значение за установяването на популация на ново място, тъй като способността на бавноходките да се възпроизвеждат безполово означава, че е достатъчно само една да оцелее по време на пътуването.
В такъв случай придвижването "на автостоп" с охлюви все още може да бъде важно средство за създанията да заселят нови местообитания.
За учените обаче остава загадка дали това се случва в природата или колко често.
