Н еправителствените организации (НПО) са една от основните опори на гражданското общество в съвременните демокрации. Те дават възможност на гражданите да се обединяват около каузи, да защитават обществени интереси и да участват активно в решаването на социални проблеми. В България неправителственият сектор се развива активно след 1989 г., когато възниква необходимост от независими граждански структури, които да допълват работата на държавата и да упражняват обществен контрол върху институциите.
Неправителствените организации са доброволни обединения на граждани или юридически лица, създадени с нестопанска цел. Основната им характеристика е, че не разпределят печалба между своите членове, а използват средствата си за реализиране на общественополезни или общи цели.
„Какво означава всъщност неправителствена организация? В другото понятие, което използваме – граждански организации, става малко по-ясно всъщност какво е това. Това са организирани граждани. Тези организирани граждани са се самоорганизирали да свършат нещо, което те смятат за важно.“ , споделя Надежда Цекулова, журналист, член на БХК, част от инициаторите на движението „За истинска детска болница“ и член на Обществения съвет за изграждане на Национална детска болница. Тя е гост в подкаста „Тройка по никое време“на Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“.
Надежда Цекулова допълва: „Когато говорим за граждански организации и неправителствени организации, поради наратива, който ни наложиха в последните години, най-често си представяме либерално ориентираните граждани, които ходят по площадите, за да се борят за демокрация, за правова държава и да се спазват законите, да не се гласуват такива закони, с които се краде от гражданите и разни други такива екзотики. Всъщност, трябва да признаем, че има и граждански организации на граждани, които не са демократично ориентирани, включително има и хора, които се изхранват с това да пропагандират срещу гражданските организации, като получават финансиране чрез собствените си граждански организации."
В България дейността на НПО се регулира от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Според него, организациите могат да бъдат създадени основно в две форми – сдружения, които имат членска структура, и фондации, които се основават чрез предоставяне на имущество за определена обществена цел. Законът прави и разграничение между организации в обществена полза и такива в частна полза, като първите подлежат на по-строги изисквания за прозрачност и отчетност. По данни от публичните регистри в България са регистрирани над 40 000 юридически лица с нестопанска цел, но експертните оценки сочат, че реално активните организации са между 10 000 и 15 000.
Неправителствените организации работят в разнообразни области. Най-често това са социални услуги, здравеопазване, образование, защита на човешките права, култура, екология и развитие на местните общности. В много случаи те изпълняват функции, които държавата трудно успява, или изобщо не успява да покрие напълно. В сферата на здравеопазването например, значима роля имат пациентските организации. Националната пациентска организация обединява десетки сдружения на хора с различни заболявания и защитава правата на пациентите в здравната система. Подобни организации организират информационни кампании, подпомагат хора с хронични заболявания и участват в обсъждането на здравни политики. Съществуват и множество граждански инициативи, които подкрепят хора с редки заболявания, събират средства за лечение на деца или организират профилактични кампании и доброволно кръводаряване. Често именно тези структури помагат на пациентите да се ориентират в сложната здравна система и да получат достъп до необходимата информация и лечение.
Друга важна част от неправителствения сектор са организациите, които работят за защита на човешките права. Един от най-познатите примери в България е Българският хелзинкски комитет, създаден през 1992 г. Организацията следи за спазването на човешките права в страната, изготвя ежегодни доклади за тяхното състояние и предоставя правна помощ в случаи на предполагаеми нарушения. Работата ѝ включва мониторинг на условията в затворите, защита на хора от уязвими групи, участие в стратегически съдебни дела и изразяване на становища по законодателни инициативи.
Един от ключовите въпроси, които са източник на недоразумения и различни спекулации, е как се финансират НПО. Тук витаят много митове и съзнателно инфилтрирани дезинформации в общественото пространство с цел тяхната дискредитация.
Финансирането на неправителствените организации идва от различни източници. Сред най-честите са европейски програми, международни фондации, дарения от граждани и компании, както и държавни или общински средства за предоставяне на социални услуги.
Много от тези средства се отпускат чрез конкурсни процедури и изискват подробна отчетност. Организациите, които работят в обществена полза, са задължени по закон да публикуват годишни отчети за дейността и финансирането си.
Защо тогава често възникват спорове и недоверие около дейността и финансирането им? В последните години неправителственият сектор в България често се превръща в обект на политически и обществен дебат. Част от критиките са свързани с произхода на финансирането или с участието на някои организации в чувствителни обществени теми като права на малцинства, съдебна реформа или миграционна политика.
Друг фактор за напрежение е ролята на НПО като обществен коректив. Когато граждански организации критикуват действия на институциите или участват в дела срещу държавата за нарушени права, това нерядко води до политически реакции и опити за дискредитиране. Експертите обаче подчертават, че подобни конфликти са характерни за много демократични общества. Силното гражданско общество неизбежно влиза в диалог, а понякога и в конфликт с политическата власт.
В крайна сметка неправителствените организации играят важна роля за развитието на демокрацията. Те насърчават гражданското участие, защитават правата на различни групи и често предлагат иновативни решения на социални проблеми.
Активният неправителствен сектор означава повече гражданска енергия, по-голяма прозрачност и по-силен обществен контрол върху управлението. Именно затова развитието на гражданските организации се счита за един от показателите за зрялостта на едно демократично общество.
