П рез 1980 г. професор Питър Томпсън, психолог от Университета в Йорк, представи едно странно явление, което лесно обърква всеки, който не е запознат с него. Томпсън предостави две снимки на Маргарет Тачър, тогавашния британски министър-председател, които бяха представени обърнати наопаки. На пръв поглед лесно можете да повярвате, че двете лица са еднакви, но едва когато ги обърнете с лицето нагоре, откривате колко сте се заблуждавали.
За всеки, който иска да опита това, ето няколко примера, които сме предоставили по-долу. След като разберете какво търсите, става по-лесно да забележите фините промени в промененото изображение. Но имайте предвид, че ужасяващото изкривяване на практика изчезва, когато отново гледате снимките с главата надолу, дори когато знаете какво се случва.
Ефектът на Тачър , както е известен сега феноменът (понякога наричан илюзията на Тачър), е създаден, за да демонстрира основните начини, по които мозъкът ни обработва лицата. По същество човешкият мозък се е развил да разпознава лицата холистично (като цяло), а не като изолирани черти.
Но когато лицето е обърнато наопаки, нашата конфигурационна обработка – когнитивният механизъм, който възприема пространствените отношения, пропорциите и разстоянията между обектите (напр. черти на лицето), а не само отделните части – се разпада. Това ни принуждава да преминем към обработка на черти , която се фокусира върху идентифицирането на отделни, изолирани компоненти. Този процес е от съществено значение за разпознаването на размазани или непознати стимули, но като цяло е по-малко ефективен от холистичната обработка на лица.
Така че, когато това се случи, способността ни да разпознаваме локализирани промени в обърнато лице се нарушава. Вместо да гледа пространственото разположение на чертите на лицето, мозъкът ни просто търси неща, които бихме очаквали да има едно лице. По този начин той гледа обърнатото лице и пита „има ли очи?“, „има ли уста?“, „има ли нос?“.
Тъй като снимката наистина съдържа всички тези характеристики, независимо дали са обърнати правилно или не, мозъкът ни ѝ дава зелен флаг, въпреки че някои от тях може да не са ориентирани правилно (това, което експертите наричат „тачеризация“).
Целият този процес – преходът от холистична/конфигурационна обработка към обработка на характеристики – се осъществява в част от мозъка, известна като фузиформна лицева област (FFA) . Тази част от мозъка е специализирана за работа с изправени лица. Но когато лицето е обърнато, FFA прехвърля процеса към по-общи области за разпознаване на обекти, които не са настроени да откриват неща, които бихме разпознали като странни в лицата.
Въпреки че ефектът на Тачър може да изглежда като странна илюзия , той предоставя задълбочени прозрения за нашата еволюция (и тази на маймуните ). Той показва, че разпознаването на лица е специфична форма на визуална обработка, която е отделна от процесите, които разпознават други обекти, като столове, къщи или магнити за хладилник. Той също така е помогнал на изследователите да проучат как могат да функционират състояния като прозопагнозия.
