М ного хора поне веднъж са се питали защо продължават да изграждат връзки с хора, които не са подходящи за тях. Това, което на пръв поглед изглежда като обикновен лош късмет, всъщност често е пряко свързано с моделите на близост, научени още в детството.
Юлия Краснихина, психотерапевт и психолог в център „Незламна“, обяснява как опитът във взаимоотношенията с родителите или други близки възрастни влияе върху избора на партньор в зряла възраст.
- Откъде идват сценариите във връзките
Според експерта първите представи за любов, интимност, грижа и безопасност се формират именно през ранните години, чрез общуването с хората, които са ни отгледали.
„Тогава ние несъзнателно усвояваме определен сценарий за взаимоотношения и го пренасяме в живота си като възрастни“, отбелязва Краснихина.
Поради тази причина изборът на партньор често зависи не толкова от неговите лични качества, колкото от това доколко познати ни изглеждат определени модели на поведение.
- Защо ни привличат емоционално недостъпни хора
Краснихина дава пример със ситуация, в която в детството си даден човек е трябвало постоянно да се бори за любов и внимание.
„Ако любовта в семейството е трябвало да се „заслужи“, в бъдеще човек може постоянно да избира емоционално дистанцирани партньори и да се опитва на всяка цена да спечели тяхното внимание“, обяснява тя.
Подобен механизъм се задейства и когато детето расте в атмосфера на постоянна критика или нестабилност. Според психолога такива токсични модели могат да изглеждат по-разбираеми и дори по-уютни за съзнанието ни от спокойната и здравословна връзка.
- Защо познатото не винаги означава добро
Основната причина за повтарянето на тези модели е, че човек несъзнателно се стреми към това, което вече му е добре познато.
„Парадоксът е, че често избираме не онова, което ни прави щастливи, а онова, което ни е познато. Дори ако този опит някога ни е причинявал болка“, казва психологът.
Ето защо хората често се влюбват не в онези, които се отнасят най-добре с тях, а в онези, с които изпитват нещо познато още от детските си години.
- Може ли този сценарий да бъде променен?
Психологът е категорична, че житейските сценарии не са присъда. Осъзнаването на собствените поведенчески модели може да помогне на всеки да погледне по различен начин на своите решения и да спре да повтаря едни и същи грешки.
„Когато разпознае собствените си модели на поведение, човек получава възможността да прави осъзнати избори, да изгради здравословна връзка и да не влиза отново и отново в същия капан“, смята Краснихина.
Според нея пътят към щастливата връзка не започва с търсенето на „правилния“ човек, а с по-дълбокото разбиране на самите себе си.
Добави ни в предпочитани източници в Google
