Р оманът на Александър Дюма „Тримата мускетари“ от XIX век е една от най-обичаните книги на всички времена. Тя проследява приключенията на младия д’Артанян и неговите приятели – мускетарите Атос, Портос и Арамис. Но докато Дюма си е позволил сериозни творчески свободи в историята си (базирана на художествени мемоари), д’Артанян е бил съвсем реална личност, живяла във Франция през XVII век.
Истинското му име е Шарл дьо Бац дьо Кастелмор и подобно на литературния герой, той е водил бурен и изпълнен с приключения живот. Бил е войник, а по-късно и мускетар на служба при крал Луи XIV. Но докато „Тримата мускетари“ завършва с триумфално повишение, съдбата на истинския д’Артанян е далеч по-трагична.
- Ранните години на гасконеца
Макар историците да спорят за точната година, Шарл дьо Бац дьо Кастелмор е роден около 1610 г. в замъка Кастелмор близо до Лупиак. Произхожда от благородно, но бедно семейство. Детството му вероятно е било скромно – запълнено с лов, прости ястия и ограничено образование.
Въпреки че не прекарва много време над учебниците, младият Шарл е обучаван в изкуството на боя. Вдъхновен от военните подвизи на своите роднини, той последва по-големия си брат и заминава за Париж през 30-те години на XVII век. Там започва да използва моминското име на майка си – д’Артанян, тъй като то звучало по-авторитетно в столичните кръгове. Първоначално постъпва във Френската гвардия, но голямата му цел е елитната рота на „Мускетарите на Гвардията“, създадена от Луи XIII.
- Довереникът на краля и кардинала
През 1644 г. мечтата му се сбъдва. Д’Артанян става мускетар при младия Луи XIV. През следващото десетилетие той се превръща в ключова фигура за короната. Като опитен войник, той служи вярно на главния министър – кардинал Мазарини.
По заповед на Мазарини д’Артанян изпълнява редица секретни мисии: пренася поверителна информация, предава съобщения през вражески линии и събира разузнавателни данни по бойните полета. Непоколебимата му лоялност му печели безпрекословното доверие на Луи XIV.
През 1661 г. именно на него е поверена деликатната задача да арестува Никола Фуке – финансовия инспектор на краля, заподозрян в злоупотреби заради прекомерното си богатство. Д’Артанян лично охранява килията му в продължение на четири години, тъй като кралят знаел, че неговият мускетар е единственият, който не може да бъде подкупен.
През 1667 г. д’Артанян е повишен в капитан-лейтенант на мускетарите. Тъй като кралят формално е бил техен командир, д’Артанян на практика е бил реалният водач на елитното подразделение.
- Смъртта при Маастрихт и откритието през 2026 г.
Славата му на военачалник намира своя край по време на Френско-холандската война. На 25 юни 1673 г., по време на обсадата на Маастрихт, д’Артанян попада под тежък мускетен огън. Според някои източници е прострелян в гърдите, а според други – куршум разкъсва гърлото му. Той умира на бойното поле, оставяйки армията и краля в траур.
„Мадам, загубих д’Артанян, на когото имах най-голямо доверие и който го заслужаваше във всяко отношение“, пише съкрушеният Луи XIV до съпругата си.
Макар смъртта му да не е част от първия роман на Дюма, писателят я описва в продължението „Виконт дьо Бражелон“. Години наред точното място на неговия гроб остава загадка, докато през 2026 г. при реставрация на църквата „Св. Петър и Павел“ в Маастрихт не са открити човешки останки.
„В гроба намерихме френска монета от онази епоха“, споделя дяконът на църквата Йос Валке. „Куршумът, който го е убил, лежеше на нивото на гърдите му – точно както е описано в историческите хроники. Доказателствата са изключително силни.“
Въпреки че предстоят още експертизи, откриването на останките на д’Артанян е историческо събитие. Благодарение на литературата, неговият митичен образ засенчи реалния човек, но днес историята за момчето от провинцията, станало най-доверения войн на Франция, е по-жива от всякога.
