С ветовният доклад за щастието за 2026 г., публикуван от Центъра за изследване на благосъстоянието на Оксфордския университет, определя Финландия като най-щастливата страна в света за девета поредна година, а други скандинавски страни като Исландия, Дания, Швеция и Норвегия са в топ 10 на класацията, пише Асошиейтед прес. Според документа България заема 84-то място сред 147 страни.
Интензивната употреба на социални медии допринася за рязък спад в благосъстоянието сред младите хора, като ефектът е особено тревожен при момичетата тийнейджъри в англоговорящите страни и Западна Европа, сочи документът.
Според него качеството на живота сред младите хора под 25-годишна възраст в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия е спаднало значително през последното десетилетие, като ключов фактор за това са дългите часове, прекарани в преглеждане на социалните медии.
Ново попълнение в топ 5 на класацията е Коста Рика, която достига до четвъртото място от 23-то през 2023 г. Според доклада повишеното благосъстояние се дължи на семейните връзки и други социални отношения. „Мислим, че това е заради качеството на техния социален живот и стабилността, на която в момента се радват“, казва Ян-Емануел де Нев, професор по икономика, който ръководи Центъра за изследване на благосъстоянието и е съредактор на Световния доклад за щастието.
„По-общо погледнато, в Латинска Америка има по-силни семейни връзки, силни социални отношения, високо ниво на социален капитал, както биха го нарекли социолозите, отколкото на други места“, добавя той.
Докладът сочи, че стабилното класиране на върха на Финландия и другите северноевропейски страни е свързано с комбинацията от богатство, неговото равномерно разпределение, наличието на социална държава, която защитава хората от рисковете от рецесия, както и очакваната продължителност на здравословен живот.
Както и в предишните години, страните в или близо до зоните на големи конфликти остават на дъното на списъка. Афганистан е класиран като най-нещастната страна, следван от Сиера Леоне и Малави в Африка.
Класацията е на база отговори, дадени от около 100 000 души в 140 страни и територии, от които е било поискано да оценят живота си. Проучването е направено в партньорство с аналитици от „Галъп“ и Мрежата за развитие на устойчиви решения към ООН.
В повечето страни всяка година е осъществяван контакт по телефона или лично с 1000 души.
Респондентите са помолени да оценят живота си по скалата от едно до десет. Сред младите хора под 25-годишна възраст в англоговорящите страни и Западна Европа оценката е спаднала с почти един пункт през последното десетилетие.
Според доклада негативната връзка между благосъстоянието и интензивната употреба на социални медии е особено тревожна сред момичетата тийнейджъри. Например 15-годишните момичета, които използват социални медии в продължение на пет часа или повече, са посочили спад в удовлетворението си от живота в сравнение с други, които ги ползват по-малко.
Младите хора, които използват социалните медии по-малко от един час на ден, отчитат най-високи нива на благосъстояние, сочат учените – по-високи, отколкото при тези, които не ги използват изобщо. Но подрастващите, според оценки, прекарват приблизително средно по 2,5 часа на ден в социалните медии.
„Ясно е, че трябва да направим колкото е възможно повече, за да върнем „социалното“ в социалните медии“, казва Де Нев.
