- Маги, зад гърба си имаш вече първата си главна роля в игрален филм. Голямата новина е, че си избрана за една от десетте Европейски изгряващи звезди. Какво означава за теб наградата Shooting Star и какво очакваш от тази наистина невероятна възможност, която ще се отвори за теб в рамките на Берлинале?
Не мога да бъда по-щастлива. Това е едно огромно признание, но и отговорност, защото на Берлинале представям държавата ни, както и всички актьори. Горда съм, че ще имам тази възможност. А всичко останало…ще разберем, когато се върна!
- Наскоро ти получи и специална награда за изпълнението си в „Диада“ от „Златна роза“, а можем да кажем, че имаш и най-голямата награда – признанието на публиката. Посети и няколко световни фестивала. Какво се промени за теб с всичко това?
Изпитвам толкова голяма благодарност от цялото това приключение. За мен това беше повече от голяма мечта. Изпълнена съм с вдъхновение и нови сили за следващия етап на това пътешествие на име “Живот”...
- „Диада“ спечели зрителите в кината, но освен това вече се организират и редица специални прожекции в училищата, където се срещате с младежи и говорите за темите, които филмът засяга, и за техния личен поглед и опит. Какво ти прави най-силно впечатление при тези дискусии?
Истината. С тези дискусии успяхме да докажем на себе си и на образователната ни система, че такива ситуации има. Такива деца съществуват. И те имат право на шанс. Срещнах се с невероятни деца, учители и родители, в които видях този лъч светлина. Надявам се “Диада” да бъде старта на едно ново бъдеще.
- Смяташ ли, че това е пътят, може ли според теб изкуството да въздейства и да бъде проводник на промяна, в младите, в обществото?
Според мен само чрез изкуството ние можем да се потопим в животите на хора, които може би никога няма да срещнем в ежедневието си. И това го прави специално и истинско. Изкуството може да обхване теми, за които доста често ни е страх да говорим. Точно както направи “Диада”.
- Ти самата успяваш ли да намериш общ език с по-възрастните от теб?
Всички мои най-близки приятели са по-големи от мен. И то с по 10-15 години. Толкова се радвам, че всъщност те са моят кръг на общуване, защото от тях всеки път получавам нещо ново, нещо интересно. Разбира се, имам и близки на моята възраст, но доста често говорим на различни езици...
- Кои бяха най-големите предизвикателства през училищните ти години, ти съвсем наскоро завърши гимназия?
Разправията с учителите. Така и не успях да намеря общ език с повечето от тях. Смених 6 училища и във всяко стабилно заявявах, че искам да стана актриса. Това по принцип при нас не е нещо, за което ще те вземат насериозно, а пък в училище още по-малко. Никога не съм била отличничка или редовна в училище и може би това ги дразнеше много. За едно нещо съм благодарна и това е, че за всичките тези години имах най-прекрасните класни ръководителки, които винаги заставаха зад мен.
- А кои бяха най-големите предизвикателства по време на снимките на „Диада“?
За мен това беше дебютна роля в киното и бях готова на всичко, за да я изпълня така, както Яна Титова си представя. Впуснах се в това приключение до такава степен, че даже си пробих пъпа, защото Яна в сценария беше описала образа на Дида с продупчен пъп... Нито за момент не съм съжалила, че се наложи да се лиша от много неща, за да стигна до Дида.
- Сподели ни кои са твоите любими филми, български и чуждестранни?
Хммм, напоследък се опитвам да гледам филми, които по-скоро “всеки актьор трябва да изгледа”, но не мога да отрека факта, че обичам да си ходя и на кино в петък, за да видя с какво ново ще ни “изуми” Холивуд. Със сигурност фаворитът ми за тази година ще остане “Барби”(реж. Грета Гъруик). Знам. Не е нещо неочаквано. За българските филми мога да говоря много, но със сигурност “Уроците на Блага” (реж. Стефан Командарев) успя да ме хване за гърлото. Един от филмите “за всеки актьор”, който ме остави без дъх, беше “Седем” (реж. Дейвид Финчър).
- Как откри, че искаш да се занимаваш именно с актьорство?
Една вечер, прибирайки се от тренировка, залепнах за телевизора. Даваха българския филм “Стъпки в пясъка”. Обичах да ходя на кино, да гледам детски филмчета, а като малко по-голяма вече и сериали, но никога не можех да запазя интереса си до край в историята. Не беше така с този филм. Останах до края му с отворена уста. Единствената мисъл, която ме обземаше в този момент беше, че искам да играя. Искам да пробвам това, за което никога не се бях замисляла - актьорското майсторство. По ирония на съдбата актьорският ми път започна точно с Яна Титова, която е една от главните героини в този филм. И така се започна...
- За какво мечтаеш оттук нататък?
Да играя, за да вдъхновявам. Благодарение на “Диада” видях какво може да направи изкуството и точно затова искам да продължавам. Бих казала – мечтая да вдъхновявам.
- Пожелай си нещо за празниците и пожелай нещо на читателите.
Предстоят ми много интересни и вълнуващи неща в следващите месеци, затова си пожелавам пътят ми да бъде труден. Ако не е трудно, няма да е интересно. Скъпи читатели, не се страхувайте, бъдете упорити, защото мечтите се сбъдват. Стига да вярвате в тях...
