П рез годините на Втората световна война нацистка Германия организира и изпълни един от най-ужасяващите актове на геноцид в човешката история – Холокоста. В основата на този престъпен процес стои т.нар. „Окончателно решение на еврейския въпрос“ – планът на нацисткия режим за систематичното изтребление на еврейското население в Европа. Един от ключовите моменти в подготовката на този план е писмената директива, издадена от райхсмаршал Херман Гьоринг по заповед на Адолф Хитлер, адресирана до високопоставения офицер от СС Райнхард Хайдрих.
На 31 юли 1941 г., в контекста на нарастващата война срещу Съветския съюз и след натрупания опит с антиеврейските мерки в Германия и окупираните територии, Херман Гьоринг – един от най-близките съратници на Хитлер и по това време с широки правомощия във военната и икономическата администрация на Третия райх – подписва официална заповед. В този документ той инструктира Райнхард Хайдрих, началник на Главното управление на имперската сигурност (RSHA), да изготви
„общ план за административните материали и финансовите разходи, необходими за желаното окончателно решение на еврейския въпрос“.
Формулировката на директивата е умишлено неясна, изпълнена с бюрократичен език, който прикрива истинската цел – унищожението на цял един народ. Това е характерен подход на нацисткия режим, който често използва евфемизми като „преселване“, „специално третиране“ или „окончателно решение“, за да прикрие масовите убийства и престъпления срещу човечеството.
Хайдрих, верен изпълнител на нацистката идеология и с огромна власт в структурите на СС и Гестапо, приема задачата с хладна ефективност. Той започва да планира логистиката и координацията между различните държавни и военни институции, с цел да се пристъпи към реализацията на най-мащабния геноцид в историята на човечеството. В резултат на тази заповед ще бъде свикана и т.нар. Ванзейска конференция на 20 януари 1942 г., където висши нацистки функционери ще обсъдят практическите аспекти на депортирането, изолирането и унищожаването на европейските евреи.
Значението на писмената директива на Гьоринг до Хайдрих не е само административно. Тя представлява официален документ, който утвърждава ангажимента на най-високото ниво на нацисткото ръководство към изпълнението на геноцидна политика. Впоследствие този документ се превръща и в едно от ключовите доказателства при следвоенните процеси срещу нацистките престъпници, включително на Нюрнбергския процес.
Трагичните последици от тази заповед и последвалите действия са добре известни: над шест милиона евреи – мъже, жени и деца – ще бъдат избити в гета, трудови лагери, ями за разстрел и и газови камери.
- От Фидел към Раул Кастро
След десетилетия на доминираща роля в кубинската политика, дългогодишният лидер на Куба Фидел Кастро предава временно властта на своя брат Раул Кастро през 2006 г., поради сериозни здравословни проблеми. Това събитие отбелязва ключов момент в историята на страната, като бележи началото на постепенен, но значим преход в управлението на кубинската държава.
На 31 юли 2006 г. Фидел Кастро, който управлява Куба от 1959 г. насетне, обявява, че поради спешна операция и необходим период на възстановяване,
временно предава президентските си правомощия на своя брат и дългогодишен съратник Раул Кастро.
Раул, по това време заместник-председател на Държавния съвет и министър на отбраната, е фигура с дълбоки корени в комунистическата система на Куба и един от главните архитекти на революцията от 1959 г.
Първоначално това предаване на властта се разглежда като временна мярка, но продължава повече от година и половина. На 24 февруари 2008 г., след като Фидел Кастро официално обявява, че няма да приеме нов мандат, Раул Кастро е избран за президент на Държавния съвет и по този начин официално поема най-високия пост в страната. Така той става вторият официален лидер на Куба след революцията, влизайки в ролята с обещание за приемственост, но и с намек за умерени икономически реформи.
Въпреки че Раул продължава да отстоява социалистическия път на Куба, неговото управление се отличава с прагматичен подход. Той предприема ограничени икономически реформи, включително либерализация на частния сектор, разрешаване на малък бизнес и постепенно отваряне на страната към чуждестранни инвестиции. Освен това Раул играе ключова роля в подобряването на отношенията със САЩ, довели до историческото възстановяване на дипломатическите връзки между двете страни през 2015 г.
Още събития на 31 юли:
- 1991 г. – Президентите на САЩ и СССР Джордж Буш и Михаил Горбачов подписват договора СТАРТ за съкращаване на ядрените арсенали.
- 1997 г. – Приет е настоящият герб на България, изработен по проект на Николай Гогов и Георги Чапкънов, в който има 3 лъва и 4 корони.
Родени:
- 1914 г. – роден е френският актьор Луи дьо Финес
- 1948 г. – роден е българският актьор Велко Кънев („Оркестър без име“, „Хан Аспарух“, „Да обичаш на инат“, „Хайка за вълци“)
- 1962 г. – роден е американският актьор Уесли Снайпс („Пасажер 57“, „Разрушителят“, „Влакът трезор“, „Фенът“, „Блейд“, „Изкуството на войната“)
Починали:
- 1556 г. – умира вети Игнацио Лойола, испански свещеник, основател на Ордена на йезуитите
- 1784 г. – умира френския философ Дени Дидро
- 1886 г. – умира унгарският композитор Ференц Лист
- 1944 г. – умира френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери
- 2009 г. – умира английският футболист и треньор сър Боби Робсън
