Н а 29 ноември 1981 г. при мистериозни и съмнителни обстоятелства умира американската актриса Натали Ууд. Тя започва да се снима на четиригодишна възраст и участва като осемгодишна във филма „Чудото на 34-та улица“ (1947). Като тийнейджърка е номинирана за „Оскар“ за най-добра поддържаща актриса за ролята си в „Бунтовник без кауза“ (1955), последвана от участие във филма на Джон Форд „Следотърсачите“ (1956). Ууд играе главни роли в мюзикълите „Уестсайдска история“ (1961) и Gypsy (1962) и получава номинации за „Оскар“ за най-добра актриса за изпълненията си във „Великолепие в тревата“ (1961) и „Любов с подходящия непознат“ (1963). Кариерата ѝ продължава с филми като Sex and the Single Girl (1964), „Голямата надпревара“ (1965) и др..
През 70-те години Ууд взема пауза от киното и има две дъщери
– една от втория си съпруг Ричард Грегсън и една от Робърт Уагнър, първия ѝ съпруг, за когото се омъжва отново след развода с Грегсън. Тя участва само в два пълнометражни филма през това десетилетие, но се появява малко по-често в телевизионни продукции, включително в римейка на „Оттук до вечността“ (1979), за който печели „Златен глобус“. Филмите на Ууд представляват „преминаване към зрялост“ както за самата нея, така и за холивудското кино като цяло. Критиците предполагат, че нейната филмова кариера е портрет на модерната американска жена в преход, тъй като тя е една от малкото, които играят както детски роли, така и роли на по-възрастни героини.
Мистериозна смърт
На 29 ноември 1981 г. Ууд умира при мистериозни обстоятелства на 43-годишна възраст по време на снимките на „Мозъчна буря“. Тя е на уикенд пътуване с лодка до остров Санта Каталина на борда на Splendour – 18-метрова моторна яхта, собственост на съпруга ѝ Робърт Уагнър. Намират я мъртва във водата. Много от обстоятелствата остават неизвестни; например никога не е установено как е попаднала във водата. Ууд е била с Уагнър, нейния колега от „Мозъчна буря“ Кристофър Уокън и капитана на Splendour Денис Давърн през вечерта на 28 ноември.
Властите откриват тялото ѝ в 8 сутринта на 29 ноември, на около 1,6 км от лодката, а близо до брега е намерена малка надуваема лодка марка Valiant. Уагнър казва, че тя не е била с него, когато той си е легнал. Аутопсията показва синини по тялото и ръцете, както и ожулване на лявата буза, но не посочва как или кога са получени.
Давърн по-рано е заявил, че Ууд и Уагнър са се карали през тази вечер, което Уагнър тогава отрича. В мемоарите си Pieces of My Heart Уагнър признава, че е имал спор с Ууд преди изчезването ѝ. Аутопсията установява, че алкохолът в кръвта ѝ е бил 0.14% и че е имало следи от хапче против морска болест и обезболяващо — лекарства, които засилват ефекта на алкохола.
Съдебният лекар на окръг Лос Анджелис Томас Ногути заключава, че причината за смъртта ѝ е нещастен случай — удавяне и хипотермия. Според него Ууд е била изпила алкохол и може да е подхлъзнала, докато се е опитвала да се качи обратно в лодката. Сестра ѝ Лана обаче изразява съмнения, твърдейки, че Ууд не е можела да плува и се е „ужасявала“ от вода през целия си живот, и че никога не би напуснала яхтата сама. Двама свидетели на друга лодка твърдят, че през нощта са чули жена да крещи за помощ.
На 2 декември Ууд е погребана в гробището Westwood Village Memorial Park в Лос Анджелис. Три дни по-късно говорител на съдебния лекар обявява случая за приключен.
Нови показания
През ноември 2011 г. случаят е подновен, след като Давърн публично заявява, че е излъгал полицията по време на първоначалното разследване и че Ууд и Уагнър са се карали същата вечер. Той твърди, че Ууд е флиртувала с Уокън, че Уагнър е бил ревнив и бесен, и че е попречил на Давърн да включи прожекторите и да уведоми властите след изчезването ѝ. Давърн твърди, че Уагнър е отговорен за смъртта ѝ. Сестрата на Ууд, Лана, казва пред CBS News, че Давърн ѝ се е обадил повече от десет години след инцидента, за да обясни събитията, макар че тя не знае защо, тъй като той не е бил близък приятел.
Лана цитира Давърн: „Каза, че му се сторило, че RJ (Уагнър) я е блъснал и тя е паднала зад борда. Денис изпаднал в паника, а RJ казал: „Остави я там. Дай ѝ урок“. Денис казва, че бил много паникьосан, а RJ продължавал да пие и да пие. И той казвал: „Хайде, да я вземем“. А RJ бил толкова в лошо настроение в този момент, че Денис млъкнал и чакал кога… кога ще тръгнат да я спасяват, докато всички звуци не стихнали“. Уокън наема адвокат, съдейства на разследването и не е смятан за заподозрян.
През 2012 г. главният съдебен лекар на окръг Лос Анджелис Лакшманан Сатиявагисваран променя смъртния акт на Ууд, като заменя „нещастно удавяне“ с „удавяне и други неопределени фактори“. Документът отбелязва, че „не е ясно установено“ как Ууд е попаднала във водата. Детективите инструктират службата на съдебния лекар да не обсъжда случая.
През януари 2013 г. е публикувано 10-странично допълнение към аутопсията. В него се посочва, че Ууд може да е получила част от синините още преди да попадне във водата, но това не може да бъде доказано категорично. Съдебният патолог Майкъл Хънтър предполага, че Ууд е била особено податлива на синини, тъй като е приемала лекарството левотироксин. През 2020 г. лекарят и бивш стажант на Ногути по времето на смъртта на Ууд заявява, че синините са били значителни и съвместими с това някой да бъде хвърлен от лодка — и че е съобщил тези наблюдения на Ногути.
През февруари 2018 г. полицията обявява Уагнър за „лице, представляващо интерес“ в разследването. Според полицията известно е, че Уагнър е бил последният човек, който е бил с Ууд преди тя да изчезне. През същата година Los Angeles Times съобщава, позовавайки се на аутопсията от 2013 г., че Ууд е имала необясними пресни синини по дясната предмишница, лявата китка и дясното коляно, драскотина по шията и повърхностна рана на челото. Служители твърдят, че е възможно тя да е била нападната преди да се удави.
- Фонографът на Едисън
На този ден през 1877 г. американският изобретател Томас Алва Едисън представя на света едно от най-забележителните си творения - фонографът. Това е първият уред в историята, способен не само да записва, но и да възпроизвежда звук. До този момент човечеството познава различни начини за визуално „улавяне“ на звуковите вълни, но нито един апарат не е можел да върне обратно чутото. Именно това превръща демонстрацията на Едисън в истинска революция.
Първият фонограф използва цилиндър, покрит с калай, върху който игла изрязва миниатюрни канали при въртенето на ръчната манивела. Звукът се записва чрез вибрациите на мембрана, които се предават на иглата, а при обратно въртене иглата следва издълбаните канали и възпроизвежда записаното. Макар примитивен по днешните стандарти, този механизъм за първи път доказва, че звукът може да бъде „уловен“, съхранен и върнат във времето.
По време на първата публична демонстрация Едисън изненадва присъстващите, когато машината ясно възпроизвежда простичката фраза „Mary had a little lamb“. За хората от края на XIX в. това е почти чудо – глас, записан върху метален цилиндър, който зазвучава отново. Събитието предизвиква огромен интерес и бързо превръща Едисон в световна знаменитост.
Демонстрацията от 1877 г. бележи началото на нова ера – ерата на звукозаписа. Фонографът поставя основите на музикалната индустрия, радиоразпръскването, телефонните записи и всички съвременни аудиотехнологии. Днес е трудно да си представим света без възможността да записваме и слушаме звук, но всичко започва именно с онзи ръчно задвижван апарат и визионерския дух на Томас Едисън.
Родени:
- 1797 г. – роден е италианският композитор Гаетано Доницети
- 1832 г. – родена е американската писателка Луиза Мей Олкът („Малки жени“)
- 1932 г. – роден е френският президент Жак Ширак
- 1957 г. – родена е българската певица Кичка Бодурова
Починали:
- 1858 г. – умира българският просветен деец Константин Фотинов
- 1924 г. – умира италианският композитор Джакомо Пучини
- 1972 г. – умира българският политик Г.М. Димитров
- 2001 г. – умира бившият член на Бийтълс Джордж Харисън
- 2010 г. – умира българският актьор Андрей Баташов
