И сторията често обича иронията, но понякога тя е толкова жестока, че граничи с проклятие. На 25 март – денят, в който християнският свят празнува благата вест за зараждащия се живот, старата българска столица Търново преживява своя най-черен час.
Годината е 1680. Докато камбаните (там, където е било позволено да бият) възвестяват пролетта, над хълмовете Царевец и Трапезица се извива черен дим, който за часове заличава вековна слава и градена с поколения архитектура.
Това не е просто пожар. Това е изпепеляване на паметта. В епохата на късното средновековие Търново все още пази духа на Второто българско царство, макар и притиснато от тежкия ярем на османското владичество. Къщите, притиснати една в друга по стръмните скали над Янтра, са били изградени предимно от дърво и камък – идеална плячка за стихията, която не подбира нито вяра, нито етнос.
Стихията, която не познава милост
Никой не знае със сигурност как е пламнала искрата в онова ветровито пролетно утро. Дали е било небрежност в някоя занаятчийска работилница, или злонамерен акт – историята мълчи. Но свидетелствата от онова време рисуват апокалиптична картина.
Търново, със своите тесни калдъръмени сокаци, се превръща в огнен капан. Поради специфичния релеф на града, огънят се е разпространявал „на етажи“, прескачайки от покрив на покрив, докато цялата долина на Янтра не заприличала на врящ котел.
Вятърът, който обикновено носи прохлада от Балкана, този път се превръща в съюзник на унищожението. Хората, изпаднали в паника, са скачали към реката или са се опитвали да спасят оскъдната си покъщнина, докато пред очите им са се сривали домове, градени от деди и прадеди. Пламъците са били толкова високи, че според преданията сиянието им се е виждало чак от Арбанаси, където местните първенци са гледали с ужас как старата столица се превръща в пепелище.
Самотната къща – символ на оцеляването
Най-разтърсващият детайл от този летопис, предаващ се през вековете, е твърдението, че от целия град е останала непокътната само една-единствена къща. Историците и до днес спорят дали това е буквална истина или метафора за пълното опустошение.
Но легендата за оцелелия дом е символ на надеждата сред пълната безнадеждност. Тя олицетворява онова скрито и несломимо българско начало, което отказва да бъде изпепелено.
Този оцелял дом се превръща в отправна точка за новото начало. Търново след 1680 г. никога вече не е същия град. Архитектурата, която виждаме днес във „Варуша“ или по самоводския мегдан, е плод на по-късното Възраждане, но основите ѝ лежат върху пепелта от онова Благовещение. Пожарът принуждава търновци да преосмислят градежа си, да оставят повече пространство между сградите и да използват повече камък.
- 300 трупа в името на „свободата“: Шокиращата история на Мадам Попова
През 1909 г. на 25 март е арестувана мадам Попова – наемен убиец от Русия, която се специализирала в „освобождаването“ на омъжени жени от жестоките им съпрузи срещу заплащане. Тя убила над 300 мъже, използвайки отрова, собствените си ръце, оръжие или наемайки друг убиец.
Родом от Самара, Русия, тя беше толкова разтревожена от мъките на селските съпруги, държани „в плен“ от своите брутални съпрузи, че доброволно предложи евтино, смъртоносно лекарство. В продължение на тридесет години преди окончателния ѝ арест, тя помага на своите съседки, събирайки дребни суми и изпълнявайки поръчките си бързо.
Внезапно разкаял се клиент я предава на полицията, а мадам Попова признава, че е „освободила“ около 300 жени в кариерата си. В ареста тя се хвали с факта, че е „свършила отлична работа в освобождаването на нещастни съпруги от техните тирани“.
В своя защита мадам Попова казва, че никога не е убивала жена.
Царските войници я спасили от тълпа, която искала да я изгори на клада, а тя не показала никакво разкаяние за действията си, докато стояла пред взвода, който я разстрелва.
Още събития на 25 март:
- 1306 г. – Робърт Брус става крал на Шотландия.
- 1807 г. – В Британската империя се забранява търговията с роби; капитаните, превозващи роби, били глобявани със £120 за всеки роб.
- 1975 г - Кралят на Саудитска Арабия Фейзал е застрелян от племенника си.
Родени:
- 1890 г. – роден е българският писател-хуморист Чудомир
- 1942 г. – родена е американската певица Арета Франклин
- 1947 г. – роден е британският певец и композитор Елтън Джон
- 1965 г. – родена е американската актриса Сара Джесика Паркър
- 1965 г. – родена е българската лекоатлетка Стефка Костадинова
Починали:
- 1918 г. – умира френският композитор Клод Дебюси
