П рез лятото на 1877 г. най-старият и известен национален парк в света, Йелоустоун, се превръща в арена на една от най-драматичните епизоди в историята на Американския запад.
Около 800 индианци от племето неза персе, водени от легендарния вожд Джозеф, навлизат в границите на парка, преследвани от американската армия. Техният опит да избягат от принудителното настаняване в резерват и да достигнат свободата в Канада се превръща в епопея за оцеляване, белязана от стратегия, сблъсъци и невъобразима човешка мъка.
Отношенията между неза персе и американското правителство се влошават драстично, когато федералните власти започват да изтласкват племето от земите на техните прадеди в долината Уалоуа.
Изправени пред ултиматум да изоставят дома си или да се изправят срещу военна сила, част от вождовете решават да потърсят убежище на север. Така започва забележително епическо отклонение от над 1800 километра през планински терени и сурови местности.
Индианският преход през най-известния парк
В края на август 1877 г. войните, жените, децата и възрастните хора от племето, заедно с огромно стадо от коне, навлизат на територията на Йелоустоун. По това време паркът вече е официално създаден и приема първите си организирани групи от туристи. Появата на няколкостотин въоръжени индианци, бягащи от армията, предизвиква пълна паника сред посетителите и управата на парка.
Въпреки напрежението и неколцината отделни сблъсъци с туристически групи, вождовете на неза персе се опитват да поддържат дисциплина сред хората си. За тях Йелоустоун не е просто туристическа атракция, а позната и трудна за прекосяване територия, чиито планински проходи предлагат естествена защита срещу преследващите ги кавалерийски части на генерал Оливър Хауърд.
Преминаването през Йелоустоун демонстрира забележителните тактически умения на индианските лидери, сред които се откроява военният стратег Олокот. Неза персе успяват да преведат цялата си общиност през гъсти гори, каньони и стръмни пътеки, които американските офицери смятат за абсолютно непреходими за толкова голяма група.
#OnThisDay in 1877, Nez Perce entered Yellowstone in their flight from US Army. https://t.co/O7FdqZ6Uim #NezPerce140 pic.twitter.com/5d1NhJsn89
— Yellowstone National Park (@YellowstoneNPS) August 23, 2017
Докато армията очаква племето да излезе от определени проходи, вождовете прилагат маневри за отклоняване на вниманието и надхитрят преследвачите си, излизайки от парка в посока към равнините на Монтана. Бързината и организацията им смайват дори самите американски генерали, които впоследствие признават военния гений на индианските водачи.
Последната спирка преди границата
Въпреки че успяват да прекосят Йелоустоун без да бъдат уловени, изтощението започва да оказва своето влияние. Пътят на неза персе продължава на север с надеждата да се присъединят към Седящия бик в Канада. Месец след излизането им от парка, на едва 60 километра от канадската граница, армията ги заобикаля в планините Меча лапа.
След петдневна тежка обсада в студ и сняг, с останали съвсем малко бойци и страдащи жени и деца, вождът Джозеф произнася своите известни думи: „Няма да се бия повече никога“.
- Когато Пловдив се превърна в последната твърдина на България
Августовските горещини на 1886 г. донасят в младото Българско княжество истинска политическа буря. Само година след триумфа на Съединението и защитата му по бойните полета на Сръбско-българската война, държавата се изправя пред най-тежкото си изпитание.
На 9 август (21 август нов стил) група офицери русофили извършват военен преврат в София, свалят от престола княз Александър I Батенберг и го прогонват от страната. В столицата е съставено временно правителство, но вълната на хаоса бързо заплашва да потопи току-що изградените институции.
Докато в София превратаджиите се опитват да утвърдят властта си, истинският център на българската държавност за броени часове се премества на юг от Балкана. Пловдив, който все още пази духа на главния град на Източна Румелия, се превръща в последната твърдина на законността.
Прокламацията от Пловдив
По това време председателят на Народното събрание Стефан Стамболов се намира именно в града под тепетата. Узнавайки за случилото се в столицата, той реагира с мълниеносна решителност. Вземането на решения не търпи бавене, защото всеки изминал час увеличава риска от чужда военна интервенция и пълна загуба на суверенитет.
Стамболов открива незабавна подкрепа в лицето на подполковник Сава Муткуров, командир на Пловдивската бригада. Двамата сплотяват около себе си верните на княза и конституционния ред войски. На 10 август (22 август по нов стил) от Пловдив е издадена историческа прокламация към българския народ.
С този документ временното правителство в София е обявено за незаконно, а превратаджиите са поставени извън закона. Прокламацията призовава целия народ и армията да се вдигнат в защита на законния владетел и държавния ред.
Ефектът от пловдивския манифест е незабавен и поразяващ. Верните на преврата офицери в столицата бързо осъзнават, че са изолирани. Повечето гарнизони в страната, подкрепени от местното население, застават твърдо зад Стамболов и Муткуров. Военните части от Южна България започват марш към София, което дезорганизира напълно метежниците.
Осъзнавайки безизходицата, правителството на превратаджиите подава оставка само три дни след съставянето си. На негово място е образувано регентство начело със Стефан Стамболов, което поема управлението на страната до завръщането на княз Батенберг.
Последиците за младата държава
Контрапревратът от август 1886 г. доказва зрелостта на българското общество и способността на неговите лидери да реагират самостоятелно в критични моменти. Въпреки че княз Александър I се завръща за кратко в България, силеният натиск от страна на Русия го принуждава да абдикира окончателно малко след това.
Събитията от тези драматични дни обаче поставят началото на нова епоха в българската политика, в която Стефан Стамболов се утвърждава като една от най-влиятелните и решителни фигури в историята на Третото българско царство.
Още събития на 22 август:
- 565 г. – За първи път се съобщава за чудовище в Лох Нес, Шотландия.
- 1962 г. – Извършен е неуспешен опит за убийство на президента на Франция Шарл дьо Гол.
Родени:
- 1860 г. – родена е фон Ройс-Кьостриц, царица на българите
- 1862 г. – роден е Клод Дебюси, френски композитор
- 1920 г. – роден е Рей Бредбъри, американски писател фантаст
- 1936 г. – роден е Петър Младенов, президент на Република България
- 1995 г. – родена е Дуа Липа, британска певица
Починали:
- 1485 г. – умира Ричард III, крал на Англия
- 2023 г. – умира Тото Кутуньо, италиански певец и композитор
