К няз Кирил Генрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип, носещ титул „Принц на Преслав“, е роден на 17 ноември 1895 г. в София, като втори син на цар Фердинанд I и принцеса Мария-Луиза от Бурбон-Пармската династия. Той е по-млад брат на цар Борис III, което го поставя в центъра на монархическите въпроси в България в периода между двете световни войни.
Кирил получава военно образование, завършва Военното училище в София, след което участва като офицер в Балканските и Първата световна война. След войните, периодично се занимава с агрономство в Прага и по-късно се завръща в България.
Кариера и регентство
След внезапната смърт на Борис III на 28 август 1943 г., владетелският въпрос се оказва неясен, тъй като на трона се възкачва малолетният цар Симеон II. Съгласно конституцията е създаден регентски съвет, в който Кирил заема едно от водещите места. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на 11 септември.
Изборът на княз Кирил за регент е в противоречие с Търновската конституция, която изисква регентите да са били министри или членове на Върховния съд, но правителството приема за целесъобразно в Регентския съвет да присъства представител на династията.
Допълнително съображение е поначало резервираното отношение на княза към Германия, което би дало възможност за лавиране във външнополитически план. Макар общественото мнение да го смята за леконравен, той се отнася добросъвестно към задълженията си като регент, но играе второстепенна роля в Регентския съвет, доминиран от Богдан Филов.
Княз Кирил Преславски - регент на България,брат на Цар Борис III, убит на 1.02.1945г. от комунистите. / Prince Kiril Preslavski - regent of Bulgaria, brother of Tsar Boris III, killed on February 1, 1945 by the Communists. #Bulgaria #Monarchy #BG #Prince #Cyril #Preslav #Boris pic.twitter.com/370shUvI0C
— Mihail Nikoloff 🇧🇬 (@MihailNikoloff) April 8, 2022
Личност, интереси и характеристики
Кирил Преславски е описван като личност със сложен характер: от една страна – човек на военната служба и аристокрацията, от друга – с поведение, което често се свързва с по-лек живот, лов, автомобили и бохемски навици.
„Жената е велико нещо! Жената е най-дивното творение на природата. Тя е съвършенството. Има съвършени жени, аз съм ги срещал, но не съм ги вземал със себе си. Къде да я отведа тая съвършена жена? В кой край на света, като в двореца аз не съм бил никога господар.
До 1937 г. бях на втора линия. После минах на трета. Аз да бъда къщовник, да седя по цял ден в някоя самотна къща, с охрана от войници, не мога. Обречен съм да умра стар ерген. Общественото ми положение просто е такова, че не мога да се оженя за една обикновена красива жена от народа“, признава князът.
Крах и трагичен край
След преврата на 9 септември 1944 г. и навлизането на съветските войски, политическата ситуация в България се променя коренно. Кирил е арестуван, задържан в Москва за около три месеца, върнат в София в началото на 1945 г., а на 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от „Народния съд“ и разстрелян в района на Софийските централни гробища.
Княз Кирил е разстрелян от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му, заедно с другите осъдени на смърт от т. нар. Народен съд, е захвърлено в обща яма, образувана от бомба, паднала по време на бомбардировките над София от самолети на САЩ и Англия.
Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях. През същата година в Софийските централни гробища е поставен паметник в тяхна памет.
80th anniversary of the execution of Prince Kiril of Bulgaria, Prince of Preslav - then serving as regent for his nephew Simeon II - by the Communists. Memory eternal! pic.twitter.com/SyUvh9uQml
— Alberto Miguel Fernandez (@AlbertoMiguelF5) February 1, 2025
Княз Кирил до последно не вярва, че ще бъде осъден и екзекутиран.
„Аз, като капитан, не исках да напускам потъващия кораб, защото това е недостойно за мен като регент, като потомък на рицари. Разбира се, че можех да избягам, това беше най-лесното. Знам, че ще изпия горчивата чаша до дъно. Но съм длъжен да погледна победителите в очите. На мен не ми е позволено да бягам. Бягат само негодниците и страхливците. Аз мислех тогава, че за себе си няма какво да се боя. Мисля го и сега“, споделя Кирил Преславски, цитиран от журналиста Михаил Топалов в книгата му „Разговори с принц Кирил“.
Топалов посещава килията на принц Кирил Преславски Сакскобургготски, докато той чака присъдата си от т.нар. Народен съд. Журналистът прави няколко интервюта с него зад решетките в Софийския централен затвор в периода декември 1944 – януари 1945 г. Принц Кирил е имал възможност да избяга от страната преди идването на комунистическата власт през 1944 г., но не го прави.
„Моят адвокат ми казва, че никъде не са осъждани князе или крале, станали регенти. Не вярвам, че ще стигнат дотам, но както разбирам, много се насъскват хората срещу мен“,
казва той от затвора.
„Аз още имам някаква голяма вяра в българското правосъдие. Не ще бъде допуснато ние да бъдем убити. Защото освен всичко друго така ще се създадат митове за страдалците и герои на историята. А никоя власт няма интерес да си създава врагове и да създава митове за тях.
И все пак, вътре ме гложди – еуфорията в края на краищата ще реши всичко. Дано надделее здравият разум на правосъдието, макар че то винаги е зависело от властта и режима. Всеки убит или разстрелян стои по-високо от тоя, който убива и разстрелва. Сега ние сме попаднали в най-лошия момент от времето, от историята. Много си мисля как ще постъпят с нас, които сме тук, в затвора. Ще ни съдят, но едва ли ще гледат какво точно е било вчера, какво ще бъде утре. Няма да гледат историята. Ще гледат само днешното време. Всеки съд зависи от времето“, разсъждава в последните си дни, преди да чуе смъртната си присъда, принц Кирил.
- Нощта, в която Господ стана българин
Има дати, които не просто влизат в историята – те остават в сърцата. Такава е 17 ноември 1993 г., когато стадион „Парк де Пренс“ в Париж става сцена на едно от най-незабравимите и драматични чудеса в българския спорт. Вечер, в която малката балканска държава ще покори футболната планета. Вечер, в която една нация ще спре да диша за секунди, за да избухне малко по-късно в едно общо, безумно щастие.
Франция – колос, играещ у дома. България – подценявана, колеблива, но вдъхновена от поколение, писано да влезе в безсмъртието на световните терени. Двата отбора играят решителен сблъсък за класиране на Мондиал 1994. Ремито стига на Франция. България трябва да спечели.
И тогава идва онзи миг.
Когато надеждата вече едва диша, Емил Костадинов пробива, изстрелва и… топката опъва мрежата на французите. 2:1. Край. Секунди по-късно България е на колене – не от отчаяние, а от екстаз.
„Господ е българин!“ – думите, които завинаги ще останат
По БНТ1 легендарният коментатор Николай Колев – Мичмана извиква фраза, която ще се превърне в символ на цяло поколение: „Господ е българин!“. Тези думи не бяха просто коментар. Те бяха възклицанието на една нация, която години наред чакаше чудо. И в онази вечер, в онази секунда, чудото се случи.
Фразата се превръща в криле за българите, повярвали, че могат да летят високо. И те наистина ще полетят: следващото лято четвъртото място на Световното първенство в САЩ ще стане най-великото постижение в историята на българския футбол.
Франция остава в шок. България – в легендите.
Мачът в Париж поставя началото на „златното поколение“ – Стоичков, Костадинов, Лечков, Балъков, Пенев – играчи, превърнали България в страхопочитано име по света.
- „Златният век“ на Англия
На този ден през 1558 г., след смъртта на кралица Мария I, една нова епоха започва за Англия. На трона се изкачва 25-годишната Елизабет Тюдор – бъдещата Елизабет I, жена, чиято упоритост, интелект и политическо майсторство ще превърнат нейното управление в „Златния век“ на Англия.
Елизабет не израства като сигурната наследница. Дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн, тя е преживяла години на съмнения, интриги и политически бури. Обявена за незаконнородена след екзекуцията на майка ѝ, държана под домашен арест по време на управлението на сестра ѝ Мария I, младата принцеса често е била на крачка от обвинение в предателство.
Но съдбата избира друго. Смъртта на Мария I отваря пътя на Елизабет към трона, а новата владетелка е посрещната с надежда от народ, уморен от религиозни конфликти и политическа нестабилност.
Началото на „Златния век“
С възкачването на Елизабет Англия навлиза в период на възход, който рядко се среща в историята на страната.
- Религиозен мир: Елизабет установява т.нар. елизабетински религиозен компромис, който връща Англия към протестанството, но запазва умереност и стабилност.
- Морска слава: Епохата създава легенди като Франсис Дрейк и води до разгрома на Непобедимата армада през 1588 г.
- Културен разцвет: При Елизабет процъфтява литературата, а Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу и други гении превръщат английската сцена в световно културно богатство.
Кралица, превърнала се в символ
Елизабет I остава в паметта на историята като „Девствената кралица“ – владетелка, която избира да не се омъжва, за да запази властта си и независимостта на короната. Но над всичко тя е символ на стабилност, държавническа мъдрост и необикновена харизма.
Нейното управление продължава 45 години – период, в който Англия се превръща от разкъсана държава в силна, уверена и уважавана европейска сила.
Още събития на 17 ноември:
- 284 г. – Диоклециан е обявен за римски император от войниците си.
- 1869 г. – Открит е Суецкия канал в Египет, който свързва Средиземно море с Червено море.
- 1989 г. – Започва Нежната революция в Чехословакия – като легален протест на студенти в Прага, която е потушена от милицията; загива един студент, което дава началото на протести за сваляне на комунистическото правителство (те успяват на 29 декември).
- 2003 г. – Арнолд Шварценегер встъпва в длъжност като губернатор на Калифорния
Родени:
- 1755 г. – роден е кралят на Франция Луи XVIII
- 1827 г. – роден е българският поет и писател Петко Славейков
- 1865 г. – роден е българският педагог Луи Айер
- 1942 г. – роден е американският режисьор Мартин Скорсезе („Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Последното изкушение на Христос“, „Добри момчета“, „Нос Страх“, „Кaзино“, „Бандите на Ню Йорк“, „Авиаторът“, „От другата страна“, „Вълкът от Уолстрийт“,, „Ирландецът“)
- 1944 г. – роден е американският актьор Дани де Вито („Полет над кукувиче гнездо“, „Близнаци“, „Войната на семейство Роуз“, „Батман се завръща“, „Джуниър“, „Матилда“, „Поверително от Ел Ей“, „Човек на Луната“)
- 1966 г. – родена е френската актриса Софи Марсо („Смело сърце“, „Ана Каренина“)
Починали:
- 1558 г. – умира кралицата на Англия Мария I Тюдор
- 1796 г. – умира императрицата на Русия Екатерина II
- 1917 г. – умира е френският скулптор Огюст Роден
