Н а 10 декември 1877 г. българската история завинаги променя курса си. След три месеца ожесточени боеве, глад, студ и смъртоносни атаки, Плевен пада – и с това рухва една от най-непревземаемите крепости на Османската империя. Денят бележи ключов обрат в Руско-турската война (1877–1878), войната, която връща България на картата на Европа.
Обсадата
Плевен не е просто град на картата – през 1877 г. той се превръща в символ на стратегическа устойчивост. Тук османският пълководец Осман паша събира около 40 000 войници и за два месеца отблъсква три масирани руски щурма. Загубите са чудовищни – десетки хиляди руски и румънски войници падат по редутите на Гривица, Кованлък и Долни Дъбник.
За руското командване става ясно: Плевен не може да бъде превзет с фронтални атаки. Започва продължителна обсада, която задушава гарнизона. Градът изпада в пълна изолация – липсват храна, боеприпаси, медицинска помощ. Зимата се стоварва безмилостно върху войници и цивилни.
И когато всичко вече изглежда неизбежно, Осман паша предприема последен отчаян пробив. На 10 декември неговите войски се опитват да се измъкнат на запад – но руските и румънските части ги обкръжават и сломяват. Осман паша е ранен и капитулира.
Плевен пада.
Балканът се отваря.
Пътят към свободата е открит.
След падането на Плевен руската армия преминава Балкана през Шипченския проход. Войната навлиза в своя финален етап и само два месеца по-късно – през март 1878 г. – Санстефанският мирен договор поставя началото на новата българска държавност.
Плевенската епопея оживява в камък и бронз
Сто години след онзи съдбоносен ден, през 1977 г., Плевен почита паметта на загиналите по един изключително мащабен, монументален начин – открива се панорамата „Плевенска епопея 1877“.
Разположена в парк „Скобелев“, на самото място на кървавите боеве, панорамата е уникална за България. Тя обединява картина, диорама, архитектура и документални материали, които потапят посетителя в самия център на обсадата. Огромното платно от 115 метра дължина пресъздава последния опит на Осман паша да пробие руските линии – мигът, който обръща съдбата на войната.
Панорамата се превръща в символ на българската памет, в урок по история, който не избледнява. Това е място, където поколения българи усещат и разбират цената на свободата.
- Денят, в който светът за първи път чу името „Нобелова награда“
На 10 декември 1901 г., точно пет години след смъртта на Алфред Нобел, светът става свидетел на едно от най-значимите събития в историята на науката, културата и мира. В Стокхолм и Осло се раздават първите Нобелови награди – отличия, които ще се превърнат в най-престижния международен знак за постижения, човечност и напредък.
Алфред Нобел: човекът зад наградите
Алфред Нобел (1833–1896), шведски индустриалец, химик и изобретател на динамита, оставя след себе си огромно наследство – не само технологично и финансово, но и морално. Потресен от това, че вестници го обявили преждевременно за „търговец на смърт“ след погрешна публикация за смъртта му, Нобел решава да промени начина, по който ще бъде запомнен. В завещанието си той оставя по-голямата част от богатството си за създаването на фонд, чийто лихви да се раздават всяка година на „онези, които са донесли най-голяма полза на човечеството“.
Така възникват петте първоначални награди – по физика, химия, медицина, литература и мир.
Първите лауреати
На 10 декември 1901 г. наградите се връчват за първи път и поставят началото на повече от вековна история на признание и научен прогрес.
Нобелова награда за физика – Вилхелм Рьонтген
Нобелова награда за химия – Якоб Хенрик Берцелиус ван ’т Хоф
Нобелова награда за физиология или медицина – Емил фон Беринг
Нобелова награда за литература – Сюли Прюдом
Нобелова награда за мир – Жан Анри Дюнан и Фредерик Паси
Първата церемония през 1901 г. е сравнително скромна в сравнение със съвременния блясък, но значението ѝ е огромно. Тя официално утвърждава волята на Алфред Нобел – да стимулира прогреса, знанието и мира.
Днешните Нобелови награди носят същия дух. Те остават символ на най-висшите постижения на човешкия ум и сърце.
Родени:
- 1815 г. – родена е британската математичка Ада Лъвлейс
- 1830 г. – родена е американската поетеса Емили Дикинсън
- 1955 г. – роден е българският журналист Максим Бехар
Починали:
- 1865 г. – умира белгийският крал Леополд I
- 1895 г. – умира шведският химик Алфред Нобел
- 1967 г. – умира американският певец Отис Рединг
- 2006 г. – умира чилийският диктатор Аугусто Пиночет
