Н авършват се 50 години от смъртта на Оскар Шиндлер (1908-1974), който заедно със съпругата си Емили спасява повече от 1200 евреи от унищожение в нацистките концентрационни лагери на смъртта. По случай годишнината Германският федерален архив организира онлайн изложба на своя уебсайт, на която представя в дигитализиран вид документи на предприемача. Тук може да се види и известният „Списък на Шиндлер“ с имената на еврейските работници, предаден на СС в Краков. Шиндлер успява да убеди нацистките окупатори, че хората от списъка са му крайно необходими за производството в неговата фабрика, пише Deutsche Welle.
Какво има в куфара на Шиндлер?
Преди 25 години в долносаксонския град Хилдесхайм, на тавана на къщата, в която е живяла познайницата на Шиндлер Анемари Щер и където Шиндлер е прекарал последните часове от живота си, е открит куфар на Шиндлер, който е съдържал около 7000 документа и снимки. Сред тях - оригиналният списък на спасените от предприемача евреи, внимателно документирани разходи за продуктите, които Шиндлер е купувал за принудителните работници на черния пазар, и скици на помещенията във фабриката му.
Интерес представлява и писменият разказ на Шиндлер, направен след пренасянето му в Аржентина през 1955 г., за конкретните мерки, които е предприел между 1939 и 1945 година, за да спаси затворници от концентрационните лагери по време на Втората световна война. Във въпросния период Шиндлер е бил собственик на фабрика за емайлирани съдове в окупирания от нацистите Краков, а по-късно и в судетския град Бърненец. Куфарът съдържа и документи, свидетелстващи за следвоенната съдба на спасените от него хора.
Журналисти от „Щутгартер Цайтунг“ научават за находката и я предават на Федералния архив. Съдържанието на куфара е каталогизирано, след което той е изпратен в израелския мемориален музей на Холокоста „Яд Вашем“.
Как се ражда „Списъкът на Шиндлер“?
Германските войски влизат в Краков на 6 септември 1939 година. Преди войната в града живеят над 65 000 евреи; местната еврейска общност е най-голямата в Полша - почти всеки четвърти жител е евреин.
Нацистките гонения започват още от първия ден на окупацията. През октомври 1939 Краков е определен за административен център на окупирана Полша, поради което - в съответствие с изискванията на нацистката идеология - е трябвало незабавно да бъде „изчистен от евреи“. След принудителни изселвания в града остава само малка част от еврейското население - през 1941 г. евреите в Краков вече са само около 11 000 души, тогава се появява и Краковското гето. Неговите обитатели са принудени да работят за нацистка Германия. През 1942 г. започва депортирането им към лагерите на смъртта.
Перспективата за доходен бизнес чрез експлоатация на окупираната страна и нейното население, особено еврейското, превръща Краков в привлекателна дестинация за германските предприемачи. Подобно на много други бизнесмени, Оскар Шиндлер пристига в града през 1939 година. През октомври той наема фабрика край Краков, принадлежала преди това на еврейски предприемач, и започва успешно производство на съдове за Вермахта - поляците са използвани като евтина работна ръка. Макар Шиндлер да е бил националсоциалист, бруталните мерки срещу еврейското население започват все повече да го дистанцират от нацистката политика.
При Шиндлер условията са били по-благоприятни
След ликвидирането на гетото в Краков през 1943 г. много евреи са преместени в трудовия лагер в Плашов, където условията са много по-лоши. Шиндлер убеждава коменданта да открие подразделение на лагера в близост до фабриката му, където премества еврейските си работници и техните семейства. Там те са по-малко изложени на произвола и жестокостта на надзирателите от СС, а хранителните им дажби са по-големи.
През 1944 г., с наближаването на съветските войски, трудовият лагер в Плашов е ликвидиран, а Шиндлер е принуден да затвори фабриката си, в която по това време работят над 1000 еврейски работници. Оскар и Емили Шиндлер успяват да ги преместят в Бърненец, Судетската област, където откриват нова производствена база. Освен това Оскар Шиндлер успява да включи в списъците на работниците си и други затворници от лагера в Плашов, който от началото на 1944 г. става концентрационен лагер. Именно тези 19 страници с имена дават заглавието на филма на Стивън Спилбърг от 1993 г. „Списъкът на Шиндлер“.
Наследството на Шиндлер след Втората световна война
След освобождението на Германия през май 1945 г. Оскар Шиндлер бяга първо в град Констанц, а след това в Регенсбург. Като член на Националсоциалистическата партия (NSDAP) го очаква съдебен процес, за който той събира отчетите на спасените от него евреи. Делото е прекратено през 1947 година, а Шиндлер е признат за невинен.
В края на 1940-те години семейната двойка заминава за Аржентина, където Оскар се опитва да започне бизнес с развъждането на нутрии - безуспешно. След като се разделя с Емили, Оскар Шиндлер се завръща в Германия, където опитва късмета си с фабрика за бетон, но и този бизнес не потръгва. През 1962 г. израелският мемориален музей на Холокоста „Яд Вашем“ удостоява Шиндлер със званието „Праведник сред народите“. Шиндлер многократно пътува до Израел, където през 1970-те години се запознава с омъжената Анемари Щер, която става негова близка приятелка, а според някои сведения и любовница.
Смъртта на Шиндлер
В дома на семейство Щер в Хилдесхайм, Германия, Шиндлер получава самостоятелна стая, където умира на 9 октомври 1974 година. След смъртта му Емили Шиндлер, която остава в Аржентина, получава копия от документите, намерени в куфара. По-късно тя поискала оригиналите да ѝ бъдат върнати като наследничка на бившия си съпруг. Вместо това обаче през 2001 г. тя получава само парично обезщетение от „Щутгартер Цайтунг“. Куфарът със съдържанието му и до днес се намира в „Яд Вашем“.
Документалното наследство на Шиндлер се съхранява и във Федералния архив на Германия. Едно оригинално копие на „Списъка на Шиндлер“ се съхранява и там. Документите и снимките от „Куфара на Шиндлер“ вече са достъпни в интернет.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
