Н овите имигранти в Регенсбург нито са първите в този град, нито са мнозинство. При около 2,5 хиляди бежанци от Сирия и Ирак, има също толкова румънци и дори 1,5 хиляди българи, което си е цял един процент от населението на града. Българската църква е затворена заради някаква арт-инсталация, а из историческия център на града просят трима здрави и прави германски младежи, но не и имигранти. Вярно, в Мюнхен по улиците лежат доста румънски баби, но там е стълпотворение, има от всичко, посочва проф. Ивайло Дичев в „Дойче веле” (Deutsche Welle)
Всъщност най-голямата група чужденци не само тук, но и в цяла Германия са дошлите от Русия. Взимате руските изселници, които получиха право да имигрират през 1990-те (те продължават да говорят руски и са под влияние на руските медии), прибавяте икономическите имигранти от прехода и ето ви 6 милиона според някои оценки. Много от тези хора, впрочем, са сред най-яростните противници на политиката на отворените врати и съответно попълват редиците на „Алтернатива за Германия”.
Причината не е някаква руска обремененост - просто имигрантите от Русия се чувстват обидени, че за новите бежанци се полагат специални грижи, докато тях навремето са ги оставили да се оправят сами.
Как държавата успява да управлява бежанците? Силови мерки няма, набляга се на моркова, така да се каже. Всеки е в Регенсбург има право да се вдигне и да отиде в Берлин например, но работата е там, че ще загуби онези помощи, които му се дават за интегриране - курсове по немски, жилище, парична помощ.
Културният скок е трудна работа. Без познания по немски няма как човек да си намери работа, а за имигрантите от арабски страни този език е изключително труден. Най-трудно се оказва намирането на жилище - не само защото има известна подозрителност към хора с ориенталски звучащи имена, а и защото наемите в туристическото градче са скочили тройно през последните десетина години. Двустаен апартамент може да излезе до 1000 евро на месец, а по тукашните правила това предполага заплата, която е непостижима за много от чужденците, начеващи в някаква професия.
На помощ идват доброволците от гражданските сдружения, които се заемат да търсят квартири за мигрантите и да гарантират за тях. Впечатляващо е това даряване с доверие от млади хора, които сами още не са си намерили стабилно място в обществото. Тези сдружения организират и срещи на гражданите с бежанците под формата на покана за следобеден чай. Освен че дават възможност за човешки контакт, който е най-добрият начин за преодоляване на страховете, насаждани от популистите, тези срещи имат и практически смисъл - имигрантите научават как да решават административни и битови проблеми, а момичетата например любопитстват как се случват нещата при германските двойки.
Престъпността сред новите имигранти не е по-висока от средната за страната - хората са се снишили и живеят с надеждата да се уредят. Всъщност има ли по-добро средство за интеграция от надеждата? Демографски дисбаланс създава обстоятелството, че идват предимно млади мъже. Много от тях обаче се надяват един ден, когато се уредят, да доведат в Германия и жените си, въпреки че бюрократичните процедури отнемат години. Междуременно има арабски мъже, които се опитват да водят връзки с германски жени, макар социалното неравенство - мигрантите започват от нулата, да прави трайната връзка доста трудна. Обратното - сирийско момиче с германски младеж - се било случило в Регенсбург само веднъж. Впоследствие девойката била тежко оплюта и маргинализирана от своите заради това „предателство“.
Въпросът не е в религията. Повечето имигранти не са особено религиозни. Дори джамиите им са на етнически принцип - албанска, турска, арабска. Те просто са се вкопчили в групите си, откъдето получават подкрепа и сигурност в стресиращата ситуация на чуждата страна. Така се държат и много от българските имигранти, които се самозатварят около чалга-телевизията, носиите, съпротивата срещу езика на приемащата страна - и то не толкова заради някаква носталгия, а защото имат нужда от усещане за сигурност. Това са стратегии за оцеляване.
Регенсбург е сравнително отворен град - заради университета, но и заради историята: тук, през американската окупационна зона и през близката чехословашка граница, в миналото са преминавали прокудените судетски германци и бягащите от комунизма, така че приемането на бегълци има традиции. И все пак няма как да не се види: Германия се променя пред очите ни. Тя не само се превърна в хуманитарна суперсила, както я наричат след 2015. Тази мощна икономика започва да се диверсифицира демографски - срещате лица с различен цвят, ядете във всевъзможни ресторанти, чувате всякакви езици, все по-често и български. Вече близо половин милион от пристигналите се обучават или работят в гладната за кадри германска икономика. И понеже работната ръка продължава да не достига, в края на миналата годината страната реши да либерализира условията за прием на имигранти от неевропейски страни.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
