В публикация на сайта си Симеон Сакскобургготски апелира избирателите към активност на предстоящия парламентарен вот. Препечатваме пълния текст на призива на бившия премиер, който е подписан като "Негово величество цар Симеон ll":
Вече стана традиционен предизборният ми апел за висока избирателна активност. Ще продължа да настоявам и за предстоящите избори, че масовото гласуване е начинът да си гарантираме по-реална представителност. Зная, че обществото ни е объркано и отегчено от острата конфронтация между политическите сили и звучащите безогледно популистки обещания на новоизлюпили се политици, в това число и някои, които си приписват монопола на патриотизма.
През последните години се наслушахме на това как няма алтернатива на сегашните политически субекти у нас. Алтернативата няма как сама да се появи, ако ние не сме активни като граждани при избора на управляващите. Политиката е динамична материя. С масовото си участие на избори спомагаме именно за по-широко народно представителство в Парламента, а оттук и за по-голяма вероятност за формирането на стабилно правителство. Нашата небрежност, омерзение или апатичност към изборния процес води само до преповтаряне на резултатите от предишните избори, тъй като редовно се мобилизират твърдите ядра на по-големите партии. Така с нежеланието си да участваме в изборния процес просто облагодетелстваме статуквото, което е неприемливо за голяма част от обществото. А единствено ние имаме силата да го променим, гласувайки.
Думите ми може би звучат банално, но ниската избирателна активност не е просто една статистика. Тя всъщност вреди на демокрацията и може да подтикне към появата на авторитаризъм. Това за страна от Европейския съюз през 21 век е меко казано неприемливо.
Обезпокоен съм от все по-често срещаните призиви за "твърда ръка" в управлението, и че принципите на либералната демокрация едва ли не са навредили на страната ни. Същите тези принципи, благодарение на които сме членове на ЕС и имаме действаща пазарна икономика, да не говорим за придобитите граждански свободи. Разбирам, че политическата криза, която преживяхме през лятото, създалата се нестабилност и в банковия сектор, будят недоверие у хората. Това за съжаление се използва от някои политически среди, които лековато вадят рецепти за справяне с проблемите.
Би било драматично след всички положени усилия през изминалите години българското общество да се върне към остарелите вече прийоми на авторитарната власт. Популизмът е също толкова вреден и опасен за обществото и между другото е преддверието към авторитаризма. В глобализирания съвременен свят, кой би обърнал внимание на една ксенофобна, изолирана България, с кои капитали ще се създават работни места, къде бихме изнасяли производството и как бихме постигнали икономически растеж в тази изолация?
Крайно необходимо е формирането на правителство с широка политическа и обществена подкрепа, което да определи не повече от три, четири приоритета. Трябва да бъдат създадени условия за изграждане на дълготрайни и принципни коалиционни споразумения между отговорни политически субекти. Стабилността на бъдещото управление днес е ключова за България, за да се проведат належащите промени по редица болезнени въпроси – съдебната система, образованието, здравеопазването и енергетиката.
Ето, да вземем един пример – ситуацията с КТБ е оставена да бъде решена след изборите, а това е финансов въпрос, за който законът е предвидил конкретни действия. Но вместо те да бъдат незабавно приложени, въпросът за спестяванията на хиляди хора е оставен да бъде решен политически. Неслучайно Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България именно заради неспазване на принципа за свободното движение на капитали. Комисията очаква да се предостави незабавен достъп на вложителите до сумата от банковия им депозит, на която имат право.
България се нуждае от решителни и с визия управляващи, които да прилагат силата на закона, а не вечно да се оправдават с "грешките" на предишните правителства. Да имат смелостта да управляват за доброто на обществото, а не само водени от желанието си да бъдат преизбрани.
Затова вместо емоционално да възприемаме предстоящите избори и просто да се „сърдим” на политическата класа, нека с разум да се вслушаме в посланията на кандидатите, да проучим досегашната им траектория, да ги преценим по делата им и всички да излезем да гласуваме на 5 октомври за бъдещето на страната.
