„В името на религиозната свобода Европа отглежда собствените си гробокопачи”, смята Сейран Атеш.
Тя е адвокат, писател и правозащитник от турско-кюрдски произход. Пристигнала е с родителите си в Германия през 1971 г., когато била 8-годишна. В серия от статии и интервюта тя остро критикува самозатварянето на мюсюлманите в „паралелни общества”, но в същото време търси както причините за него, така и начините да се избегне опасността от радикален ислямизъм.
Вижте във видеото горе, как реагират ортодоксални мюсюлмани на действията на жени от „Фемен” във Франция.
Заради своите критични възгледи към исляма Атеш от 10 години се намира под специална полицейска закрила в Германия. Доста преди кризата с бежанците и настъплението на ислямисткия тероризъм в Европа тя предупреждава: „Там, където служи единствено за отграничаване, религията всъщност се противопоставя на демокрацията. Там, където иска наказания, религията подхваща война срещу Просвещението и срещу онези свободи, от които се ползват в Германия всички църкви и вероизповедания. Техните истини не са имунизирани срещу критиката. От такава критика се обиждат единствено фундаменталистите”.
В Сирия „Ислямска държава” води унищожителен поход срещу християнството. Ето в какво състояние джихадистите оставиха манастира „Св. Илия”.
В няколко берлински квартала има цели улици, където хората живеят в затворени културни общности, казва сега Сейран Атеш в интервю за „Берлинер Цайтунг”. „Турците и арабите там обикновено нямат никакъв контакт с германските си съседи. Това се дължи на факта, че те не приемат нормите на германското общество, в което живеят”, обяснява Атеш.
И дава за пример берлинския квартал Нойкьолн, където живее голяма мюсюлманска общност, евреите вече не смеят да се показват с кипа на главата, а гейове и лесбийките избягват да се целуват по улицата, твърди Сейран Атеш в „Ди Цайт” (Die Zeit). Според правозащитничката, доста мъже-мюсюлмани от Нойкьолн вече имат по няколко „съпруги”. С първата се сключва граждански брак, а следващите се регистрират като „самотни майки”.
„В арабските страни единствено богатите мъже могат да си позволят по няколко жени, защото според Корана са длъжни да им осигуряват материално благополучие. В Германия обаче многоженството се финансира от данъкоплатците”, констатира Атеш, имайки предвид социалните помощи за самотни майки.
Тя припомня, че в много мюсюлмански семейства в днешна Германия растат синове и дъщери, които следват единствено правилата на патриархалното семейство и на религиозната общност - а не на правовата държава и модерното германско общество. Появи ли се колебание, изборът обикновено е в полза на Корана, а червената нишка е шериатът. Атеш твърди, че всичко това като на длан се вижда в училищата, където днес вече са всекидневие споровете около участието на момичетата в часовете по плуване и по биология или пък в училищните излети.
Вижте още за джихадистите в Европа:
Франция: Водим война на наша територия
Европол: Трафикантите на хора са спечелили 6 млрд. евро за година
Хайко Маас: Германия е потенциална мишена за атаки
„Германските училища се подчиняват на изискванията на религиозните родители-мюсюлмани, които освен всичко представят и съответните „правни становища”, подготвени от мюсюлмански духовници. Вече дори четиригодишни момиченца носят забрадки в детската градина.”
Според Атеш, проблемът се омаловажава с аргумента, че това били единични случаи, а повечето мюсюлмани просто не искали момичетата им от най-ранна възраст да се „сексуализират”.
„Всъщност в цяла Европа разделението между половете е част от концепцията на паралелните мюсюлмански общества. Там най-сериозно се обсъжда дали една мюсюлманка може да кара шофьорски курсове с мъж-инструктор и дали жените имат право да се здрависват с мъже. В училищните столове храната трябва да бъде „халал”, а дори само фактът, че в менюто присъства свинско месо, предизвиква възмущение у набожните родители. Вече е едва ли не задължително да има молитвени помещения за учениците-мюсюлмани. Коледната украса става все по-малко, затова пък мюсюлманските пости трябва да се уважават”, посочва Сейран Атеш.
В интервю за „Зюдвест Пресе” (Südwest Presse ) по повод изстъпленията в Кьолн тя казва още: „Тези мъже не уважават нашето общество. На гърба си го изпитват както жените учители, така и полицаи. Тези мъже живеят с една представа за разпределение на ролите и за разделение между половете, която за нас е неприемлива. Те са си изградили собствено общество”. Атеш уточнява обаче, че този факт се дължи включително и на изолацията, в която са поставени. Но важна е и обратната страна на медала: малцинствата не бива да получават привилегии по линия на криворазбраната политическа коректност.
Пред „Берлинер Цайтунг” (Berliner Zeitung) Атеш казва: „Когато още през 1990-те години обърнах внимание на този проблем, възмущението беше огромно. Защото политически-коректно разсъждаващите хора мислят по този начин открай време: те вярват, че малцинството заслужава насърчение. Но когато придавам на едно малцинство по-голяма тежест, аз изобщо не го закрилям. Придавайки му по-голяма тежест, ние си затваряме очите пред антидемократичните нагласи вътре в това общество”.
В суровите си оценки Атеш стига до един смущаващ извод: „Ето как в името на религиозната свобода Европа отглежда собствените си гробокопачи”.
Тя има предвид ислямистите, от които, според нея, се боят и повечето мюсюлмани. Онова мнозинство мюсюлмани, което спонтанно създава паралелните общества, за да си осигури някакъв уют вътре в една чужда култура. „Ето защо паралелните общества не са задължително някакво зло. Те стават проблем единствено тогава, когато подхранват омразата и терора. А едно либерално общество, което приема имигранти, е длъжно да изисква от всички граждани вярност към законите”, призовава Атеш.
В потвърждение на казаното от Атеш, през последните няколко години ортодоксални ислямски групи се отказват от открития джихад и вместо това използват толерантността на Европа срещу нея, заявявайки, че защитават мюсюлманските малцинства в страните от ЕС.
