"Основното в журналистическата професия е задаването на въпроси, по възможност – неудобни, съдържателни и обосновани. Журналистите не бива да работят нещатни пиари на ведомствата, които отразяват". Това казва един от известните разследващи журналисти у нас Миролюба Бенатова.
По думите й представителите на властта са обидчиви. "Първите мъже лесно отхвърлят дори и намек за критика, приемат задаването на въпроси и съмненията като проява на лошо възпитание, а след това отказват да участват в разговори и предавания с журналисти, чиито въпроси не харесват."
От скоро
Бенатова е и ментор на стажантската програма на Нова телевизия.
Именно стажант-репортерите на Нова ТВ показаха преди седмици, че драконовските мерки, обявени от министерството на образованието, не спряха продавачите на отговори за матурите. И че „секретният” сайт на МОН е достъпен за всички.
За фината цензура, добрите репортажи и трудностите в репортерството, говорим с Миролюба Бенатова и стажантите Глория Николова и Владислава Тричкова:
- Миролюба, ти си ментор на стажантската програма на Нова телевизия, кажи кое е по-важно за един млад човек, тръгнал по този път - постоянството или любопитството?
- Без любопитство и сетива за детайлите, които ни заобикалят, не е добре човек да посяга към журналистиката. Постоянството и любопитството са задължителни за дълъг път в репортерството.
- Седмици преди матурите от образователното министерство обясняваха какви крути мерки ще вземат срещу преписване, а стажант-репортерите "купиха" матурите. Къде е пробойната според теб?
- Глория Николова купи отговори на въпросите и издейства бонус – диктуване по телефона. Тя показа, че мерките, обявени от МОН, имаха превантивна цел, но не се състояха. По сигнал, Владислава Тричкова показа, че специализираният сайт за директори на училища, в който се влиза с потребителско име и парола и би трябвало да е достъпен само за тези, които ще разпространяват вариантите на матурите, може да бъде посетен съвсем свободно. Достатъчна е смяна на една дума в адреса на сайта. Екипът ни „влезе” в сайта с вариантите на матурите и паролата към тях, без хакерска намеса и кой знае какви компютърни умения. Това показа, че сайтът на министерството не е добре защитен и достъп до матурите в реално време могат да имат безброй много хора. Същите те могат да решат матурите и да изпратят отговорите на своите клиенти, без да се налага да „купуват” учители, директори или високопоставени чиновници в МОН. Защото „секретният сайт” е врата в полето.
- Глория и Владислава, първият път получихте отговорите след началото на матурата по български, а вторият път влязохте в сайт на министерството, откъдето се сдобихте с изпитните варианти. Бихте ли разказали повече от "кухнята" на разследването?
- Глория: Истината е, че не беше никак трудно да направим и двата материала за матурите. В интернет има много хора, които открито предлагат отговори на зрелостните изпити, ние просто трябваше да се свържем с тях и да подберем офертата. С първия изпит на 18 май искахме да проверим дали „тайните пакети“ и мерки на министерството ще заработят. Както видяхте, имахме и промоция – диктуване по телефон. Мерките срещу преписвачите очевидно не заработиха, а колко хора са преписали – не можем да знаем. Тогава от МОН заявиха, че отговорите идват от ученик. Удобен отговор – виновни няма. Точно в този момент ние направихме втория материал за матурата по избираем предмет на 20 май. Показахме, че не е нужно да си учител, квестор, ученик – всеки може да намери тестовете по всички предмети 5 минути след началото на матурата. Без да сме хакери, без да атакуваме сайта на МОН – свободно успяхме да влезем в незащитения сайт на министерството и да се сдобием с тестовете.
- Владислава: Не беше трудно. Както показахме и в репортажа на 20 май, успяхме да влезем в сайта с изпитните варианти абсолютно легално. Без никаква хакерска атака, без разбиване на пароли и без специални умения. Просто следвахме подсказаните ни стъпки. Тази година втората задължителна матура се проведе в 624 училища в страната. Директорът на всяко от тези училища трябваше да получи потребителско име и парола в деня на изпита, с които да влезе в сайта, да получи изпитните варианти и да ги размножи, така че да има за всички ученици. Оказа се, че ние направихме същото. Без да сме директори, без да сме в училище и без да имаме потребителско име и секретна парола. Не сме сигурни дали търговците на матури също знаят за съществуването на този сайт и дали се сдобиват с въпросите от там. Показахме на работещите в министерството, че и това е възможно. И не им хареса.
- Как попаднахте на профила на миската Вени Савова, от чийто профил купихте отговорите по БЕЛ?
- Глория: Ние попаднахме не само на нея, но се спряхме на въпросната оферта. Започнах с търсенето на предложения 2 месеца по-рано, а комуникацията с профила на миската Вени Савова продължи над месец. Проверих и видях, че тя публикува подобни предложения от няколко години насам, изпрати ни указания как да действаме, как протича разговорът по време на диктуването, къде да скрием слушалките, имахме дори варианти за момчета – изглеждаше като ясно изработена схема. А на 18 май видяхме, че действа.
- Трудно ли намерихте "ключа" към разбиването на сайта на МОН?
- Владислава: Пак ще повторя, че това не е разбиване. Не говорим за някакви специални компютърни познания или хакерски умения. Успяхме да влезем в сайта само с добавянете на една единствена дума – съществуваща и често срещана в интернет адресите на много други сайтове.
- Дали от министерството не са предвидили всички варианти за заобикаляне, или просто учениците са много изобретателни?
- Глория: Крутите мерки се оказаха блъф. Сигурен начин министерството да се опита да сплаши зрелостниците да не преписват. Истината е, че нищо по матурата не бе променено – основата си бе същата. Офертите – всяка година се появяват, а по-лошото е, че винаги се появяват и отговорите на матурата час след началото. Сайтът на министерството вероятно винаги е изглеждал така, което доста улеснява продавачите. Пробойната е там, че мерки не се вземат и нищо не се променя. Вариантите за заобикаляне са едни и същи – само се появява по някой бонус към офертите. Не е необходимо да си много изобретателен, просто трябва да следваш очевидно вече съществуващата схема.
- Владислава: Учениците са точно толкова изобретателни, колкото са били и предишните години. От министерството отново ги подцениха. И предишни години колеги са купували отговорите на матурите. И всяка година от МОН казват, че е за последно. И всяка година мерките са още по-силни. Тази година се очакваше буквално военно положение в училищата – без телефони, с камери, определени места за всеки зрелостник, датчици за звук, разместени въпроси и т.н. И всичко това си останаха само очаквания.
- Миролюба, да се върнем към стажантската програма. Какво дава тя на един прохождащ журналист?
- Стажантската програма на Нова ТВ със сигурност дава достъп до реална медия и възможност за поглед в кухнята. Не е задължително младите колеги да харесат начина, по който функционира машината на новините и публицистиката. Но по време на стажа ще могат да усетят за себе си дали мечтата им да бъдат в телевизия, все още е актуална. Колегите имат възможност да придружават репортерите на реални снимки за репортажи. Виждат целия процес – разработка на темата, заснемане на кадри и интервюта, опис на материала, писане на репортажа и монтаж. Помагам на младите репортери да избистрят идеите си за репортажи. Мога да ги съветвам и за различните стъпки по пътя на историята до екрана. Колегите не бива да забравят, че трябва да са активни, да отстояват своите хрумвания и да са постоянни до край. Репортерството гълта много време и изисква отдаване.
Вярвам, че журналистите не са конферансиета и се опитвам да убедя в това и стажантите – да влагат повече старание в изработката на видеоматериалите, отколкото в собствената си поява „в телевизора”.
- Какво е предизвикателството за теб, като опитен репортер, да работиш с млади хора, които тепърва навлизат в професията?
- За мен е чест да помагам на младите колеги, които искат да останат в професията като репортери и да разказват истории. Добрата телевизия има няколко задължителни изисквания, но най-важното е - чувствителност и наблюдателност.
Ако ние не виждаме, няма как да покажем на зрителя каквото и да е.
Ние трябва да накараме зрителя да чувства, но емоциите да са следствие от обективна информация. Насърчавам нашите стажанти да гледат, да виждат, да не мислят, че всички виждаме еднакво и да си вярват, че могат да виждат по-добре от другите. Техните идеи са хубави, помагам им да си вярват, че могат да ги изработят, така че да се появят на екран.
- Показа поредица от успели българи зад океана - можеш ли да обобщиш движещата им сила да не забравят родината?
- Не мога да обобщя. Смятам, че родината не се забравя, принципно.
- Ти си един от най-известните разследващи журналисти у нас. Напоследък обаче показваш повече „обикновени” типажи, а не "гнили ябълки" и злоупотреби. Кои от двата типа истории са по-поучителни?
- Смисълът на журналистиката е да показва различни гледни точки към днешния ден с хората и събитията, които го изпълват. Стремя се да показвам тенденции, важни щрихи, личности, които остават незабелязани във всекидневния поток. Интересува ме от какво се вълнуват хората. От какво ги боли, на какво се радват и как живеят. Повярвайте, да разказваш обикновени истории, е най-трудно. Проблемите и конфликтите изискват други репортерски качества, които също опитвам да развия в младите колеги, посегнали към разследващата журналистика. Там най-важно е недоверието към официалната информация и липсата на страх от задаване на въпроси.
- Ситуацията с матурите е като ситуацията по пътищата и мерките на КАТ. Винаги се намират шофьори, които да заобиколят правилата, имаш ли обяснение?
- Хората искат да нарушават правилата по природа. Институциите трябва да въвеждат правила и да следят за спазването им. Когато хора от институциите „продават” или корумпират правилата, няма как да има нормална, здрава и предвидима система.
- Забравиха ли журналистите да питат? Сърдят ли се представителите на властта, когато получат неудобен въпрос и кой ги възпита така?
- Важното, което младите репортери Глория Николова и Владислава Тричкова направиха покрай матурите, е разговорът на всяка една от тях с отговорните в министерството - в случая зам.-министър Деян Стаматов. Те припомниха на гилдията и институциите, че основното в журналистическата професия е задаването на въпроси, по възможност – неудобни, съдържателни и обосновани.
Журналистите не бива да работят нещатни ПР-и на ведомствата, които отразяват. За съжаление в България често липсва професионална дистанция в работата между репортери, мениджъри и представители на властта, тъй като представителите на властта /в това число слагам богати хора, крупни бизнесмени, фигури от всички сфери на живота/ са обидчиви. Лесно отхвърлят дори и намек за критика, приемат задаването на въпроси и съмненията като проява на лошо възпитание, а след това отказват да участват в разговори и предавания с журналисти, чиито въпроси не харесват. Това е фина цензура, която принуждава репортерите и водещите да бъдат по-деликатни, отколкото професията насърчава, за да не изгубят своите позиции и събеседници от институциите. Защото, ако изгубят актуални събеседници, ще изгубят и публиката. Всекидневната битка с тези реалности е много тежка.
- Работила си в различни медии, какво е твоето мнение за развитието на медиите през последните години и как технологиите промениха журналистиката като цяло и в частност у нас?
- Технологиите карат всеки човек, който има телефон да вярва, че е журналист. Нашата работа е да докажем, че достъпът до информация и събития, не те прави автоматично репортер. Да можеш да осмислиш случващото се и да го пресъздадеш на публиката хем вярно, хем задълбочено, хем интересно, си остава работа на журналистите. Разбира се, всякакви автентични кадри и записи на разговори от обществен интерес, са добре дошли.
С близо 23 години опит в журналистиката, над 100 кратки авторски филма и разследвания, Миролюба Бенатова е сред най-популярните разследващи журналисти в страната. Носител е на голямата награда в престижния конкурс „Валя Крушкина – журналистика за хората” - 2014 г. за филма „Народ под наем“, има и две първи награди от телевизионния фестивал "Сребърен сателит“, "Черноризец Храбър“ 2005-а в раздел "Разследване“ в електронна медия и др.. Миролюба Бенатова е единственият български журналист, получил номинация със стойност на втора награда от Международния консорциум на разследващите журналисти за разследването "Трафик на бъбреци”.
Започва кариерата си във в. „168 часа”, след „първите седем в професията”, продължава като телевизионен репортер. След 13 години в БТВ напуска медията, за да се присъедини към продуцентска къща Телеман и Нова телевизия. От две години развива авторска рубрика в Нова.
