Кой ще ни изтръгне от яловите социокултурни мечтания?
Дигиталното, вече неизбежно, утвърждава нещо, което наричам „културата на лесното“.
***
Поради крайната си достъпност (имаш компютър в ръка през цялото време), торпилира и дори отменя усилието за себенадграждане.
***
Т.е. отменя самата просвещенска, че и антична идея за въпросното себенадграждане.
***
Но няма смисъл да се противим културологично – то е сякаш да се сърдим, че вали дъжд. Ерго, да се опитаме да „впримчим“ дигиталната революция и новите възможности, които създава, за да просвещаваме.
***
Това е част от моята лична мисия.
***
Да бъдем честни. В случая залязва само едно наистина важно нещо – вниманието към детайла. Това е пак поради Четвъртата индустриална революция – времето се „забързва“, attention span-ът намалява драматично, и стигаме до онова „проклятие“ на Едмънд Бърк – anything goes.
***
Т.е. в бързия информационен overload или въртоп може всичко, защото времето за преценка е сведено до секунди. Други млади хора ме питат за „изкуствения интелект“ - някой ден, може би.
***
Но не ми се вярва, че може да произведе ирония и метасмисъл.
***
Предполагам, че ще мине поне още едно столетие, докато изкуственият интелект се откъсне от изначалната си човешка парадигма на управление. Азимов е блестящ, но не уцели хронологията.
***
Опасявам се за следното: проблемът е в културологичната пропаст между два вида съзнание как функционира светът – това на 40-50-годишните, обучени и „тренирани“ в що-годе ясна, макар и извратена парадигма на добро и зло, и 20-годишния човек, който живее в телефона си.
***
Това се отразява трагично и на самите социокултурни процеси, както и на вида политика, който все повече започва да бъде изповядван. Само пример: аристотеловата концепция за необходимото съчувствие и страдание преди лелеяния катарзис, меко казано, залязва.
***
И отново: изгубената битка за западен тип модернизъм.
***
Разбира се, не само у нас, но те – вездесъщите Те, дет „пускат“ от бананите до новите политически проекти - жестоко прекалиха.
***
Чалгата като културна категория победи решително – от 20-тина години, постепенно, се официализира и метастазите й някак се сляха с „официалната“ култура, особено в националните медии. Наскоро дори имаше специално „шоу“ за нея – за тая попкултурна „долница“, която от забавна простотия през 90-те днес се превръща в носталгична културна „форма“.
***
Честито на печелившите.
***
Свободата е висша ценност само когато я няма.
***
Когато е налице и пребиваваш в нея, си склонен да не я цениш особено. Твърде много хора, даже цели поколения, твърде бързо забравиха какво е „несвобода“.
***
Тук и дигиталната революция пак направи своето – създаде някак кривата свобода на личното мнение, което доминира над фактите.
***
Българският резултат беше 20 процента ваксинирани – без никва стратегическа мисъл как неваксинацията ще се отрази на потреблението, пазара на труда и отрасли като туризма.
Но сега всички се държат като безсмъртни, само защото войната изхвърли вируса от медиите.
***
А той си е там – и ще ни споходи пак.
***
Разбира се, вече всички медийно и комуникационно се вълнуват от служебното правителство, нов вид „юмрук“, което може някак социокултурно и спастично (spaz, anyone?) да ни върне „две назад“.
***
Защото планктонният плебс у нас, който решава като цяло в тази жалка и малка територия, отново ще произведе нищо и половина – ако искате, да се обзаложим.
***
И защото плебсът, освен другите културологични проблеми, не прави разлика между анаксимандърските и по-късно аристотелови „епитюмия“ и „епитюхия“.
***
Първото означава нещо като „одушевяване“ върховенство на по-късното кантианско морално, а второто – „ощастливяване“ – неосъществена елинистическа мечта за „живеенето добре“. Но нищо от двете, в нашия сегашен контекст, не означава „добър политически изход“.
***
А българските избиратели все повече заприличват на „босите кармелитки“ – все се надяват, че ще стане по-добре, но то никога не става. Дезоле.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
криза, която тихо расте" />
